Алфред Вогт - Светът на не-А

— Събуди се! — извика Госейн.

Тялото се размърда. Уморените очи се отвориха и го погледнаха замислено.

— Опитвах се — каза басовият глас — да задействам една енергийна чашка, за да унищожа болния си организъм. Не успях да го направя… Ти разбираш, че винаги съм възнамерявал да умра в момента, в който е издъхнал Торсън… Очаквах да бъда убит мигновено, щом отпуших моите защитни… Войниците свършиха лоша работа — той вдигна рамена. — Ех, логично е. Тялото отслабва първо, по-нататък идва ред на мозъчната кора и след нея… — Чертите му се проясниха. — Ще ми донесеш ли някое оръжие от онези пазачи? Чувствам, че вече ми е трудно да надвивам болката.

Джилбърт осигури един бластер, но умът му преценяваше трескаво: „Нима ще принудя тоя безнадеждно ранен човек да остане жив и да страда, докато му задавам въпроси?“ Конфликтът го разстрои физически, но накрая бе разбрал кой е Лавоасьор. Госейн поклати отрицателно глава, щом другият протегна длан. Старецът го изучаваше с остър поглед.

— Искаш информация, а? — промърмори той и се засмя със странен весел смях. — Добре, какво по-точно?

— Моите тела. Как…

— Тайната на безсмъртието — прекъсна го Лавоасьор — включва изолирането на даден индивид от двойните възможности, наследени от неговите родители. Подобно на близнаци или на братя, които изглеждат еднакво. Теоретично еднаквостта би могла да бъде постигната при нормално раждане. На практика обаче подходяща околна среда се създава едва при лабораторни условия. Организмите се държат в безсъзнание чрез автоматични приспивателни лекарства в електронен инкубатор. Там — без каквито и да било собствени разсъждения, — масажирани от машини и хранени с течности, телата се изменят леко от оригинала. Мозъците им пък се оформят само в съответствие с тяхното гъвкаво его, което е извън света. За процеса е необходим деформатор, а устройство от типа на детектор на лъжата се поставя, за да отстрани определени ненужни мисли — в твоя случай бяха блокирани почти всички, тъй че ти да не знаеш прекадено много. Но поради тази умствена щафета на еднаквости, докато смъртта поразява тяло след тяло, същата личност продължава да живее. — Лъвската глава клюмна. — Това е, Госейн. Това е всичко . Директно или по заобиколен път Кранг ти е обяснил по-голямата част от причините. Ние трябваше да отклоним галактичното нападение.

— Ами допълнителният мозък? — запита Джилбърт.

Старецът въздъхна, обаче не повдигна чело.

— Той съществува в зародиш у всеки нормален човек, но не може да се развива при напрежението на съзнателния живот. Точно както интелектът на Джордж, момчето-животно, не би успял да се разгърне при странните условия на съжителство с едно куче. Така че самото активно битие е твърде много за допълнителния мозък в ранните етапи… Разбира се, той става особено силен…

Раненият млъкна. Госейн му даде малко почивка, а неговият разум бързо прехвърляше току-що чутото. Възможности за удвояване. Това би трябвало да е някаква култура от мъжки сперматозоиди. Включената тук наука беше на стотици години. Развитието на белтък в инкубатори — дори още по-древно. Останалото бяха подробности. Най-важното бе да намери къде се съхраняваха телата.

Джилбърт зададе въпроса с напрегнат тон и след като не получи отговор, сграбчи играча за раменете. При неговото докосване торсът падна отпуснато напред. Стреснат, той го положи внимателно на пода. Сетне коленичи с рязко движение и се вслуша в притихналото сърце. Подир няколко секунди бавно се изправи на крака. Разсъждаваше, а устните му образуваха неизречените думи: „Но ти не ми каза достатъчно. Аз съм в неведение по всички главни въпроси.“

Мисленият вопъл неохотно се спотаи. Госейн осъзна, че преживява самия живот, в който никога нищо не е обяснено докрай. Беше свободен и това бе победа.

Той клекна и започна да претърсва джобовете на брадатия господин. Те бяха празни. Готвеше се да стане отново, когато отекна глас:

— Боже мой, човече, дай ми този бластер!

Мъжът замръзна като в ням филм. Скоро с въздишка на облекчение установи, че не е чул никакъв звук и че улавя посланието на един мъртвец. Отначало колебливо, после с по-голяма решителност взе леко да разтърсва стареца. Клетките на човешкия мозък бяха изключително тленни, ала не угасваха веднага след спирането на сърцето. Щом дадена мисъл се беше появила, тогава би трябвало да има налице и други. Минутите тежаха. „Сложният процес на умирането причинява подобно забавяне“ — съобрази той накрая. То вече бе разрушило донякъде част от еднаквостта, която Лавоасьор успя да създаде между тях.