Алфред Вогт - Играчите на не-А

Разбира се, Дженесън беше виновен за всичко. Госейн въздъхна. Но какво бе подтикнало онзи тип да положи толкова усилия, за да попречи на човек, когото изобщо не познава? Лична неприязън? Може би. Случват се и по-чудати неща. Джилбърт размисли и прецени, че това не е верният отговор.

Пусна отново казаното от Кранг за вероятните скрити играчи и опасността, която представляват за самия него. Странно, но това веднага го убеди и отново насочи мислите му към Дженесън.

Този човек беше отправната точка. Някой бе поставил Дженесън на „дъската“, може би само за миг според вселенските мерки, само като пешка в голямата игра… но и за пешките има кой да се погрижи. Все се появяват отнякъде и когато са хора, връщат ги откъдето са дошли, щом изиграят своя ход. Май нямаше време за губене.

Докато осмисляше и приемаше логиката на събитията, в ума му възникна и се оформи друга задача. Прецени няколко възможности, седна пред комуникатора на апартамента и го включи. Когато компютърът го попита с коя звездна система иска да бъде свързан, той каза:

— Моля за достъп до най-високопоставения служител на Галактическия съюз, който е на разположение.

— Чие име да му съобщя?

Госейн се представи и се приготви да чака. Планът му беше съвсем прост. Нито Патриша, нито Кранг са имали възможност да обяснят на Галактическия съюз какво става в Слънчевата система. Едва ли биха посмели да се изложат на такъв риск. Но Съюзът — или поне една незначителна фракция от него — се бе опитал да употреби слабичкото си влияние, за да спаси Венера от Енро. А Патриша твърдеше, че ръководителите му се интересували от не-А като образователен метод. Джилбърт виждаше множество вероятни изгоди от опита да поговори с тях. Гласът на компютъра прекъсна размишленията му:

— С вас ще говори Мадрисол, секретарят на Галактическия съюз.

Още преди да завърши изречението, на екрана се появи слабо, изопнато от напрежение лице. Мъжът беше на около четиридесет и пет години, на лицето му бяха изписани следите от какви ли не силни чувства. Сините очи зашариха по образа на събеседника. Най-сетне огледът свърши и устните на Мадрисол се размърдаха. След частица от секундата се чуха и думите:

— Джилбърт Госейн?

В тона на автоматичния преводач ясно се долавяше недоумение. Ако възпроизвеждаше достатъчно добре въпроса, програмистите бяха постигнали забележителен успех. „Кой, по дяволите, е Госейн?“

Джилбърт предпочете да не се разпростира точно по тази тема. Наблегна по-подробно на събитията в Слънчевата система, защото „имал основания да предполага, че Лигата се интересува от тях“. Но докато говореше, трябваше да потиска разочарованието си. Бе очаквал някакви белези на не-А в изражението на генералния секретар на Съюза, но мъжът на екрана явно беше таламусен тип личност. Оставяше се да го ръководят чувствата. Неговите решения и постъпки почти изцяло представляваха реакции, опиращи се на емоционални „шаблони“, а не на кортикално-таламусните процеси, присъщи за не-А.

Вече описваше възможностите да бъдат включени венерианците в отпора срещу Енро, когато Мадрисол прекъсна и мислите, и доводите му.

— Значи предлагате — изрече натъртено, — държавите от Галактическия съюз да осигурят транспортна връзка с вашата система и да позволят на обучени в не-А хора да ръководят действията на Съюза в тази война.

Госейн прехапа долната си устна. За него беше несъмнено, че венерианците скоро ще заемат най-високи постове, но не искаше да поражда такива подозрения у индивиди от таламусен тип. Веднъж да започнеше този процес и всички щяха да се изумят на бързината, с която последователите на не-А, произхождащи от Земята, ще поемат и най-отговорните длъжности, стига да решат, че е необходимо.

Успя да изобрази бледа, невесела усмивка.

— Естествено, могат да ви бъдат полезни.

Мадрисол се намръщи.

— Няма да е лесно. Заобиколени сте от звездни системи, намиращи се под властта на Най-великата Империя. Ако се опитаме да осъществим пробив, ще проличи какво особено значение придаваме на Венера и Енро вероятно ще унищожи вашите планети. Въпреки това ще предам предложението ви на съответните служители и ви уверявам, че ще бъде направено всичко възможно. А сега, ако ме извините…

Намерението му да прекрати разговора беше очевидно. Госейн каза припряно:

— Ваше превъзходителство, сигурно можем да уредим нещо, което да не привлича толкова внимание. Например няколко малки кораба, които да се промъкнат при нас и да отведат първите хиляди от най-добре подготвените ни хора там, където те ще са в състояние да помогнат.