Алфред Вогт - Играчите на не-А

— Госейн слуша.

— Господин Госейн — започна мъжки глас, — обаждам ви се от Института по емиграцията.

Джилбърт се вцепени. Знаеше, че това е решителният ден и нотките в гласа от видеофона никак не му харесаха.

— Кой сте вие? — попита грубо.

— Дженесън.

— Тъй ли!

Госейн се озъби. Точно този човек бе издигал преграда след преграда по пътя му към Венера. Настоя да види акта му за раждане и всякакви други документи, после дори отказа да се съобрази с резултатите от детектора на лъжата, които бяха в полза на Госейн. Дженесън беше дребен служител и проявяваше изумителна, почти ненормална склонност да избягва вземането на каквото и да било самостоятелно решение. Не беше най-подходящият събеседник тази сутрин, преди излитането на кораба за Венера.

Джилбърт се пресегна към бутона за видеото. Изчака острите черти на другия да се появят на екрана и заяви:

— Вижте какво, Дженесън, настоявам да говоря с Йорк.

— Получих указания за вашия случай лично от господин Йорк — непреклонно отвърна чиновникът.

Колкото и слабо да беше лицето му, изглеждаше странно гладко и обтекаемо.

— Свържете ме с Йорк! — настоя Госейн.

Този път Дженесън просто пренебрегна думите му.

— Решихме, че във връзка с неясната ситуация на Венера…

— Махнете ми се от главата! — изръмжа заплашително Госейн. — Ще говоря с Йорк и с никой друг!

— … трябва да отговорим с отказ на молбата ви — довърши чиновникът.

Джилбърт побесня. Този тип го размотаваше цели две седмици и точно когато оставаха часове до излитането на кораба, реши да му съобщи решението.

— Това обстоятелство — продължи неумолимо Дженесън, — по никакъв начин няма да ви възпрепятства да подадете отново молба, когато ситуацията ни бъде изяснена от Венецианския съвет по имиграцията.

— Предайте на Йорк, че щом свърша със закуската си, ще дойда да говоря с него.

Госейн прекъсна връзката. Облече се набързо и застана пред голямото огледало. Висок мъж на тридесет и пет години със сурово изражение на лицето. Възприятията му бяха прекалено изострени, за да не забележи и някои особености в образа насреща. Случайният поглед на минувач не би открил нищо нередно, но самият Госейн прецени, че главата му е прекалено голяма спрямо тялото. Само могъщите мускули на раменете, ръцете и гърдите правеха съотношението донякъде приемливо. Реши, че в случая е подходящо да използва израза „лъвска глава“. Сложи си шапката и вече изглеждаше като всеки едър мъж с ясно очертана мускулатура на лицето, което го задоволи. Стремеше се да не бие на очи, доколкото е възможно. Все пак и допълнителният мозък, увеличаващ размерите на черепа му с около една шеста над нормалните, имаше своите ограничения. През двете седмици след смъртта на Торсън за пръв път Госейн имаше възможност да изследва на воля поразителните си способности… и резултатите го отърсиха от дотогавашната му заблуда, че е непобедим.

Само двадесет и шест часа и няколко минути беше най-продължителният период, през който „запаметената“ от мозъка му версия за част от пода отговаряше на действителността. Дори да нямаше никаква видима промяна, подът не оставаше същият и Госейн вече не можеше да се пренесе на това място чрез мигновеното „уеднаквяване“.

А това означаваше, че е принуден да гради самозащитата си отново и отново — всяка сутрин и вечер, за да не го сварят неподготвен, лишен от няколко ключови места, където да се пренесе при крайна нужда. Някои подробности от това времево ограничение го озадачаваха, но с тях щеше да се заеме, щом стигне до Венера.

Малко по-късно влезе в асансьора и погледна часовника си. 9 часа и 27 минути.

Една минута по-късно настъпи набелязания за злополуката миг. Асансьорът рухна и се разби на дъното на шахтата.

Госейн стигна до космодрума в планината няколко минути преди единадесет часа. На тази височина въздухът беше освежаващо хладен. Мъжът постоя малко до оградата, зад която корабът лежеше върху стартовата си опора. Каза си, че първата стъпка е да проникне отвъд тази ограда.

Общо взето, беше лесно. Районът гъмжеше от хора и ако имаше още един, едва ли някой щеше да го забележи. По-трудното беше да се промъкне, без да видят как се появява изведнъж.