Майкъл Крайтън - Ген

„Няма такова нещо — отговаря на атаките Хармън. — Генът е налице както при неандерталците, така и при съвременния човек. Действието му беше потвърдено чрез сканиране на мозъчната активност. Връзката между този ген и реакционното поведение е неоспорима. Това не е въпрос на политика, на лявото или дясното. Това е въпрос на принципно отношение — дали човек е отворен към бъдещето, или се бои от него. Дали гледа на света като на нещо развиващо се, или като на нещо влошаващо се. Отдавна знаем, че някои хора приемат охотно нововъведенията и гледат позитивно към бъдещето, а други се боят от промяната и искат да спрат новостите. Разделителната линия е генетична и се състои в присъствието или отсъствието на неандерталския ген“.

На следващия ден „Ню Йорк Таймс“ излезе със следната дописка по случая:

ЩУТГАРТ, Германия — Откритието на антрополога Шелдън Хармън относно неандерталски ген, който обуславя стремежа към запазване на околната среда, „доказва нуждата от сериозна политика по отношение опазването на природата“, каза говорителката на Грийнпийс Марша Мадсдън. „Фактът, че неандерталците са загубили битката за опазването на околната среда, трябва да служи като предупреждение за всички ни. Също като неандерталците, и ние няма да оцелеем, ако не предприемем радикални глобални мерки в това отношение“.

В „Уол Стрийт Джърнъл“ излезе следното:

Опозицията срещу свободния пазар носи големи рискове, твърдят от Клуба за икономически растеж

Виден американски антрополог стигна до заключението, че неандерталците са измрели заради генетичната си предразположеност да се противопоставят на промените. С други думи, „неандерталците“ са приложили Предпазния принцип, който е толкова скъп на контралибералните, реакционни природозащитници. На това мнение е Джак Смит от Американския институт за конкуренцията, организация на прогресивни мислители в областта на икономиката със седалище във Вашингтон. Смит каза: „Измирането на неандерталците служи като предупреждение за онези, които биха искали да подложат крак на прогреса и да ни върнат към един живот, който е тежък, кратък и пълен с насилие“.

На телевизора в ъгъла на кабинета се виждаше как Шелдън Хармън, преподавател по антропология и самопровъзгласил се откривател на „неандерталския ген“, е залят с кофа вода по време на своя лекция.

Инцидентът вървеше на забавен кадър, вече за трети път, и се виждаше как водата залива кльощавия плешив мъж, който обаче изглеждаше развеселен, а не разгневен или сащисан от случващото се.

— Виждаш ли? — каза Рик Диел. — Усмихва се. Всичко това е рекламен трик, който да засили шумотевицата около гена.

— Сигурно — каза Джош Уинклър. — Имало е камери, които да го документират.

— Именно — каза Диел. — Дори да оставим настрана публичността, която този тип осигурява за проклетия си неандерталски ген, той говори за начин на действие, който е тясно свързан с нашия ген на зрелостта. Активиране на цингулатната гънка и така нататък. Току-виж ни откраднал златната мина.

— Съмнявам се — каза Джош. — Десетки гени работят в цингулатната гънка.

— Дори и така да е — каза Диел. — Мисля, че трябва да обявим откритието си. Скоро. Искам гена на зрелостта да излезе под прожекторите.

— С цялото ми уважение, Рик, според мен би било прибързано.

— Нали тествахте гена при плъхове. С добри резългати.

— Да, но не става за новина. Едва ли ще влезем във вечерната емисия с невръстни плъхове, които търкалят акито си в клетка.

Диел бавно кимна.

— Да. Така е. Трябва ни нещо по-добро.

— Защо си се разбързал толкова? — попита Джош.

— Заради борда. Откакто арестуваха Брад, вуйчо му е откачил. Изглежда, смята, че ние сме виновни за проблема на Бард. Притиска ни да привлечем общественото внимание към компанията, като излезем с важно съобщение. — Да, но още не сме готови.

— Знам. Но не можем ли просто… просто да кажем, че сме готови да започнем тестове при хора?

Джош потръпна.

— Аз не бих го направил. Така де, дори не сме кандидатствали пред Агенцията по храните и лекарствата още.

— Знам. Първа фаза. Ами да кандидатстваме тогава.