Майкъл Крайтън - Ген

— Хм. — Брад беше присвил очи.

— Вместо това прекосява фоайето и отива при колата си. Камерата на паркинга показва, че се е отдалечила от хотела в пет часа и седемнайсет минути следобед. В зависимост от трафика пътят с кола от хотела до болницата е между единайсет и седемнайсет минути. Тя обаче се появява в болницата чак в шест и пет. Четиридесет и пет минути след като е напуснала хотела. Какво е правила през това време?

— Наранявала се е?

— Не. Няколко експерти прегледаха снимките от болницата, а и сестрата, която я е прегледала, има голям опит в травматологията. Снимките са съвсем ясни. Според нас се е срещнала със съучастник, който й е нанесъл необходиме контузии.

— Тоест някакъв мъж, който…

— Да.

— Не трябва ли да има негово ДНК по нея?

— Бил е с презерватив. — Значи в постановката са участвали поне двама души.

— Според нас е бил цял екип — каза хлапето. — Натопили много професионално. Кой би имал интерес да ви направи такова нещо?

Брад беше мислил върху това в ареста. И знаеше, че има само един отговор.

— Рик. Шефът ми. Иска да ме уволни още откакто постъпих на работа.

— А вие сте се опитвали да свалите неговото момиче…

— Да съм се опитвал ли? Че аз отдавна я свалих.

— И сега сте отстранен от работа, ще минат най-малко девет месеца до началото на процеса и ви чакат десет до двайсет години затвор, ако загубите. Супер. — Хлапето затвори лаптопа си и стана.

— И какво ще стане сега?

— Ще работим върху момичето. Ако се доберем до уличаващи факти от миналото й, може би нейни записи, излъчвани по интернет, може би ще успеем да убедим областния прокурор да свали обвинението. Но ако се стигне до процес, шансовете не са във ваша полза.

— Шибаният Рик.

— Мда. Ще имаш да му връщаш, приятел. — Хлапето тръгна към вратата. — И си направи една услуга, става ли? Стой Далеч от онова футболно игрище.

Из рубриката „Седмични новини“ на сп. „Сайънс“:

Антрополог е изолирал ген от скелети на неандерталци, който според него обяснява изчезването на този подвид. „Повечето хора не знаят, че неандерталците всъщност са имали по-големи мозъци от съвременния кроманьонски човек. Били са по-силни и по-издръжливи от кроманьонците и са създавали превъзходни оръдия на труда. Оцелели са по време на няколко ледникови епохи, преди кроманьонците да се появят на сцената. Защо тогава са изчезнали като вид?“

Отговорът според Шелдън Хармън, преподавател в университета в Уисконсин, се крие в това, че неандерталците са носили ген, който е обуславял съпротивата им срещу промяната. „Неандерталците са били първите еколози. Начинът им на живот е бил в пълна хармония с природата. Ограничавали са лова на дивеч и са контролирали използването на сечива. Но това ги е направило и изключително консервативни и неподатливи на промяна. Те не одобрявали новопоявилия се кроманьонец, който рисувал по стените на пещерите си, създавал сложно украсени оръдия на труда и принуждавал цели стада животни да се хвърлят в пропасти, причинявайки по този начин измирането на цели видове. Днес ние смятаме пещерните рисунки за изключително постижение. Но за неандерталците те са били еквивалент на днешните графити. За тях това е било праисторическо хулиганство. А кроманьонските оръдия на труда със сложна украса са смятали за загуба на време и труд. Отнасяли са се с неодобрение към тези нововъведения и са се придържали към стария начин на живот. И в резултат изчезнали като вид“.

Хармън обаче настоява, че неандерталците са се кръстосали с кроманьонците. „Това е доказано извън всякакво съмнение, защото същият ген е открит и в съвременни човешки същества. Този ген очевидно е неандерталска останка и в наше време подтиква носителите си към предпазливо или реакционно повердение. Много от хората, които днес копнеят да се върнат към величавото минало или в най-добрия случай да запазят статуквото, са водени от същия този неандерталски ген“. Хармън обяснява, че генът модифицира допаминовите рецептори в латералната постериорна цингулатна гънка във фронталния десен лоб на мозъка. „Няма съмнение относно начина му на действие“ — казва той.

Твърдението на Хармън предизвика бурни критики от страна на негови колеги от академичните среди. Не помним друга толкова ожесточена реакция, откакто Е. О. Уилсън публикува своята социобиологична теория преди две десетилетия. Според генетика от Колумбийския университет Вартан Горвалд Хармън вкарва политика в една материя, която следва да е чисто научен въпрос.