Майкъл Крайтън - Ген

Служба за трансфер на университетски технологии,

Масачузетс

ПРАВИТЕЛСТВЕН ЦЕНТЪР, БОСТЪН

За незабавно разпространение

Учени от Масачузетския технологичен институт отгледаха човешко ухо в тъканна култура. Това се случва за пръв път.

Австралийският художник Стеларк, известен с пърформанс творбите си, се обърна към МТИ с молба да му отгледат допълнително ухо. Ухото е с размер една четвърт от нормалния, малко по-голямо от капачка на бирена бутилка. Взетата от Стеларк тъкан е отгледана в ротационен микрогравитационен биореактор.

От МТИ официално съобщиха, че допълнителното ухо може да се смята за „частична форма на живот — частично конструирана и частично отгледана“. Ухото се побира идеално в шепа.

Миналата година същата лаборатория на МТИ създаде пържоли от жабешка тъкан, отгледани върху биополимерна мрежа. Отглеждали са пържоли и от клетки на неродено агне. Създали са и „милостива кожа“, както сами я наричат. Кожата е изкуствено отгледана в лабораторията и е подходяща за направата на обувки, чанти, колани и други кожени изделия — навярно с цел да се задоволи растящият пазар на продукти от неживотински произход.

Няколко компании за слухови апарати са стартирали преговори с МТИ за лицензиране на технологията, с която е било създадено ухото. Според генетика Зак Раби „със застаряването на американското население много хора от третата възраст може би ще предпочетат да им ъдат отгледани леко уголемени и генетично модифицирани уши, вместо да разчитат на класическите технологии за подпомагане на слуха“. Говорител на „Аудион“, компанията за слухови апарати, отбеляза: „Не става въпрос за слонски уши. Едно леко увеличение на размера в рамките на двайсет процента би удвоило слуховата ефикасност на пациентите. Според нас пазарът за уголемени уши е огромен. Когато много хора се сдобият с тях, това няма да прави впечатление на никого. Ние вярваме, че големите уши ще се превърнат в новия стандарт, също като силиконовите имплантанти за гърди“.

Марти Робъртс имаше лош ден, който се сговни още повече след обаждането на Емили Уелър:

— Доктор Робъртс, обаждам ви се от погребалната агенция. Изглежда, има някакъв проблем с кремацията на съпруга ми.

— Какъв проблем? — попита Марти Робъртс. Беше в кабинета си в патолабораторията.

— Казват, че не могат да го кремират, понеже съдържа метал.

— Метал? В какъв смисъл метал? Съпругът ви не е имал подменени стави или рани от война, нали?

— Не, не. Казват, че в ръцете и краката му има метални тръби. И че костите са били извадени.

— Сериозно? — Марти стана от стола и защрака с пръсти във въздуха да привлече вниманието на Раза, който беше в залата за аутопсии отвън. — Как може да е станало това?

— И аз за това ви се обаждам.

— Не знам какво да кажа. Представа нямам, госпожо Уелър. И съм дълбоко потресен, между другото.

Раза вече беше влязъл в кабинета.

— Ще ви включа на високоговорител, госпожо Уелър, за да мога да си водя бележки, докато говорим. Вие в крематориума ли сте в момента, при съпруга си?

— Да — каза тя. — И тук казват, че Джак има оловни тръби в ръцете и краката и затова не могат да го кремират.

— Разбирам — каза Марти и погледна Раза.

Раза поклати глава и надраска на един лист: „Взехме само от единия крак. Сложихме дървена шпилка“. Марти каза:

— Госпожо Уелър, нямам представа как е могло да стане такова нещо. Сигурно ще има разследване. Боя се, че от погребалната агенция или пък в гробището може да са направили нещо нередно.

— Ами, тук ми казват, че трябва да го погребем. И че може би трябва да се обадя в полицията, защото по всичко личало, че костите му са били откраднати. Но това означава нови тревоги и забавяне. — Последва дълга, натежала от неизказани неща пауза. — Вие какво ще кажете, доктор Робъртс?

— Нека помисля и след малко ще ви се обадя, госпожо Уелър — каза Марти и затвори телефона. — Ти, тъпанар шибан! Казал съм ти — дърво, винаги слагай дърво!

— Знам — каза Раза. — Това с оловото не е наша работа. Кълна се. Винаги използваме дърво.

— Оловни тръби… — Марти поклати глава. — Откачена работа.

— Не сме ние, Марти. Кълна ти се. Сигурно са били онези идиоти от гробището. Знаеш колко лесно става. Погребениетос вършва, близките хвърлят няколко шепи пръст и си тръгват. Преди ковчегът да е спуснат в земята. Понякога това става чак след ден-два. През нощта идват и вземат костите. Знаеш как става.