Майкъл Крайтън - Ген

Телефонът звънна.

— Доктор Робъртс? Джени се обажда.

— Да, Джени?

— Май избързах преди малко. Пробата на Уелър е тридесет кубически сантиметра венозна кръв, замразена. Но не е в шкаф B-7; явно е сложена другаде. В момента я търсим. Ще ви звънна веднага щом я намерим. Има ли нещо друго?

— Не — каза Марти. — Много ти благодаря, Джени.

Най-после!

Елис Ливайн откри майка си на втория етаж на магазина на Поло Ралф Лорън на Мадисън и Седемдесет и втора. Точно излизаше от пробната. Облечена беше с бели ленени панталони и ярка риза. Застана пред огледалото и започна да се върти. И го видя.

— Здравей, скъпи. Какво ще кажеш?

— Мамо. Какво правиш тук?

— Купувам си това-онова за круиза, скъпи.

— Но ти няма да ходиш на круиз — каза Елис.

— Напротив — възрази майка му. — Всяка година ходим на круиз. Харесват ли ти маншетите на панталона?

— Мамо…

Тя смръщи чело и разсеяно приглади бялата си коса.

— Не знам за ризата всъщност. Не ти ли приличам на плодова салата с нея?

— Трябва да поговорим — каза Елис.

— Добре. Имаш ли време да обядваме?

— Не, мамо. Трябва да се връщам в офиса. — Елис беше счетоводител в една рекламна агенция. Беше излязъл от работа и поел под пара към центъра, след като брат му се обади по спешност.

Приближи се до майка си и каза тихо:

— Мамо, не можеш да пазаруваш.

— Не ставай глупав, скъпи.

— Мамо, нали говорихме… — Елис и двамата му братя бяха разговаряли сериозно с родителите си предния уикенд. Труден и болезнен разговор в къщата в Скарсдейл. Баща му беше на шейсет и три. Майка му — на петдесет и девет. Братята бяха обсъдили с тях финансовото им положение.

— Шегуваш се — каза му тя сега.

— Изобщо не се шегувам. — Той я стисна над лакътя.

— Елис Джейкъб Ливайн — каза тя, — дръж се прилично.

— Мамо, татко е без работа.

— Знам, но имаме предостатъчно…

— Има проблем и с пенсията му.

— Това е временно.

— Не, мамо, не е временно.

— Винаги сме имали предостатъчно…

— Вече не. Нямате. Нямате. Тя го изгледа гневно.

— С баща ти си поговорихме, след като ти и братята ти си тръгнахте. Той каза, че всичко ще се оправи. Всичките ви приказки, че трябвало да продадем къщата и ягуара. Всичко това са глупости.

— Това татко ли го каза?

— Да, разбира се. Елис въздъхна.

— Искал е да ти спести тревогите.

— Не се тревожа. А той си обича колата. Баща ти си купува нов ягуар всяка година. Още откакто бяхте бебета.

Продавачките ги гледаха. Елис дръпна майка си настрана.

— Мамо, нещата се промениха.

— О, стига де!

Елис отклони поглед. Не можеше да погледне майка си в очите. През целия си живот беше взимал пример от родителите си — те бяха успели хора, стабилни, солидни. Самият той и братята му имаха своите възходи и падения — по-големият му брат дори беше успял да се разведе, — но родителите им бяха от по-старото поколение, поколение на солидни хора. Хора на които можеш да разчиташ.

Дори когато баща му остана без работа, никой не се притесни особено. Вярно, на неговата възраст трудно щеше да си намери друга. Но имаха инвестиции, акции, земя в Монтана и на Карибите, голяма пенсия. Нямаше причина за тревога. Родителите му не промениха начина си на живот дължиха да се забавляват, да пътуват, да харчат.

Сега обаче той и братята му изплащаха ипотеката на къщата в Скарсдейл. И се опитваха да продадат вилата в Шарлот Амали и градската къща във Вейл.

— Мамо — каза той, — аз имам две деца в предучилищна възраст. Джеф има едно в първи клас. Знаеш колко струват частните училища тук, нали? Арън плаща издръжка на бившата си съпруга. Имаме си свой живот. Докога трябва да плащаме за вашия?

— Не е вярно. Не вие плащате за мен и баща ви — изсъска тя.

— Напротив, мамо, ние плащаме. И ти казвам, че не можеш да купиш тези дрехи. Моля те. Върви в пробната и ги съблечи.

И съвсем внезапно тя избухна в сълзи и скри лицето си с ръце.

— Толкова ме е страх — проплака. — Какво ще правим? — Тресеше се. Той я прегърна.

— Всичко ще се оправи — каза нежно. — Иди се преоблечи, Ще те заведа някъде да обядваме.

— Но нали нямаш време. — Вече хълцаше сериозно. — Току-що го каза.

— Няма нищо. Ще идем да обядваме, мамо. В „Карлайл“. Всичко ще се оправи.

Тя подсмръкна и изтри очите си. Тръгна към пробната с високо вдигната глава.

Елис извади телефона си и се обади в офиса да предупеди, че ще закъснее.

На неофициалната среща на биотехнолозите във Вашингтон Д-Р Робърт Белармино нямаше търпение най-сетне да приключат с представянето му. Конгресмен Хенри Уотърс, известен с пословичната си словоохотливост, говореше ли, говореше.