Майкъл Крайтън - Ген

— Не мога да се свържа с нея — каза майка му.

— Аз ще отида, не се притеснявай.

Затвори телефона и се обърна към Джош. Джош го гледаше със съчувствие и тревога.

— Какво е станало?

— Баща ми е починал.

— Ужасно…

— Катастрофа, нощес. Трябва да ида при сестра ми.

— Сега? Тръгваш сега?

— Ще се отбия в офиса на излизане и ще пратя Санди да ме замести.

— Санди не може да те замести. Той не познава процедурата…

— Джош, трябва да отида.

Движението по шосе 405 беше ужасно. Мина почти час, докато стигне до една мръсна жилищна кооперация в Торънс. Натисна звънец номер трийсет и осем на домофона. Сградата беше близо до шосето и ревът на автомобилите не стихваше и за миг.

Знаеше, че Лиза работи нощем, но сега беше десет сутринта. Може и да беше будна. И наистина, домофонът изжужа и той отвори вратата. Площадката миришеше на котешка пикня. Асансьорът не работеше, така че той тръгна по стълбите към третия етаж, заобикаляше найлоновите торби с боклук. Един от пликовете се беше скъсал и съдържанието му се беше разпиляло по стъпалата.

Спря пред трийсет и осми апартамент и натисна бравата.

— Само минутка, мамка му — извика сестра му отвътре. Той зачака. След малко тя отвори.

Беше с халат за баня. Късата й черна коса беше пригладена назад. Изглеждаше разстроена.

— Оная кучка се обади — каза тя.

— Мама?

— Събуди ме, кучката му с кучка. — Обърна се и хлътна в апартамента. Том тръгна след нея. — Поръчах пиячка от супера. Като звънна, помислих, че е момчето с доставката.

Апартаментът тънеше в мръсотия. Лиза отиде в кухнята, разрови тиганите и съдовете в мивката, откри една чаша и я изплакна.

— Искаш ли кафе? Той поклати глава.

— По дяволите, Лиза. Тук е истинска кочина.

— Знаеш, че работя нощем.

На Лиза просто не й пукаше какво я заобикаля. Дори когато беше малка, стаята й винаги беше нагоре с краката. Това просто не й правеше впечатление. Том погледна през мазните пердета на кухненския прозорец към колите, които пълзяха по шосе 405.

— Как е работата?

— Бачкам в Къщата на палачинките. Как мислиш, че е? Едно и също всяка нощ.

— Какво каза мама?

— Искаше да знае дали ще отида на погребението.

— И ти какво й каза?

— Казах й да ми се махне от главата. Защо да ходя? Той не ми е баща.

Том въздъхна. Този спор отдавна се водеше в семейството. Лиза беше убедена, че не е дъщеря на Джон Уелър. — Знаеш, че е така — каза Лиза. — Не е вярно.

— Просто повтаряш онова, което ни казва майка. — Изрови недопушен фас от един препълнен пепелник и се наведе да запали от бързонагряващия котлон на печката. — Пиян ли е бил, когато е катастрофирал?

— Не знам.

— Бас ловя, че е бил пиян до козирката. Или се е натъпкал кал със стероидите, дето ги пие заради бодибилдинга. Бащата на Том се занимаваше с бодибилдинг. Запалил се беше доста късно, но упорстваше и дори се беше явявал състезания за аматьори.

— Татко не използваше стероиди.

— Да бе. Влизала съм в банята му. Имаше игли.

— Всички знаем, че не го харесваше, затова говориш така.

— Все едно, вече няма значение — каза тя. — Той не ми е баща. Всичко това изобщо не ме интересува.

— Мама винаги е казвала, че той ти е баща и че ти твърдиш обратното само защото не го харесваш.

— Ами, знаеш ли какво? Можем да го проверим, веднъж и завинаги.

— Какво имаш предвид?

— Тест за бащинство, какво друго.

— Стига, Лиза, не започвай с това.

— Не започвам. Завършвам.

— Недей. Обещай ми, че няма да го направиш. Хайде, моля те. Татко е мъртъв, мама е разстроена, обещай ми.

— Ти си един бъзлив женчо, да знаеш. — Точно в този момент Том осъзна, че сестра му е на ръба на сълзите.

Прегърна я и тя се разплака. Хлипаше трескаво в ръцете му.

— Съжалявам — промълви Лиза. — Толкова съжалявам…

След като брат й си тръгна, тя си стопли вода за кафе в микровълновата, после седна на малката кухненска маса до телефона. Набра информация. Оттам й дадоха телефона на болницата. След малко се чу гласът на служителка от регистратурата:

— Лонг Бийч Мемориъл.

— Искам да говоря с моргата — каза Лиза.

— Съжалявам. Моргата се намира в общинския институт по съдебна медицина. Искате ли да ви дам номера им?

Мой близък е починал във вашата болница. Къде би трябвало да е тялото му сега?

— Изчакайте. Ще ви свържа с патологията.

След четири дни майка й се обади по телефона.

— Какви ги вършиш, за Бога?

— По-точно?

— Ходила си в болницата да искаш кръвна проба от баща си.