Майкъл Крайтън - Ген

— Слънце не съм виждал от толкова времееее…

Стан реши да не казва нищо. Стисна по-силно волана и продължи да шофира в нощта. Зад себе си виждаше бледото сияние на небето. Това означаваше, че се движи на запад. Точно там искаше да отиде. Долу-горе.

А после, в напрегнатата тишина, Жерар подхвана:

— Дами и господа, мадам и мосю, дамен унд херен, от онова, що беше някога безсловесна маса безжизнени тъкани, позволете да ви представя сега един висококултурен изтънчен джентълмен! Аплодисменти!

— Прекаляваш — каза Стан. — Предупреждавам те.

— Това е моят живот — не го забравяйте! — пееше птицата с цяло гърло. Сякаш цялата кола вибрираше. Стан си помисли, че прозорците всеки момент ще се пръснат.

Примижа и стисна кормилото още по-здраво.

А после крясъците престанаха.

— За нас е истинско щастие, че толкова много уважавани гости са се събрали тук тази вечер — каза Жерар с тържествен тон.

Стан поклати глава.

— Боже!

— Щастливи сме, да, щастливи сме, да, нека го кажем високо. Щастливи, щастливи, щастливи, да викнем дълбоко…

— Престани — каза Стан.

Жерар изобщо не му обърна внимание.

— Щастливи, щастливи, щастливи, щастливи, о, миличка, да, щастливиии…

— Край! — изкрещя Стан и отби от шосето. Слезе от колата и затръшна вратата с все сила.

— Не ме е страх от теб, кучи сине — каза Жерар.

Стан изпсува и отвори задната врата.

Жерар пак пееше:

— Новина имам за тебе и не е лъжа, защото скоро обяда си сам ще ядеш…

— Няма проблем — каза Стан, — защото ти определено няма да си с мен, приятел! — Стисна грубо птицата. Жерар го закълва яростно по ръката, но на Стан не му пукаше. Остави го на банкета, в прахта.

— Май предаваш се ти и ако така е, аз не ще те…

— Така е, повярвай ми — изръмжа Стан.

Жерар изпърха с криле и каза:

— Не можеш да го направиш.

— Не мога ли? Само гледай.

Върна се при предната врата и я отвори.

— Искам си клетката — каза Жерар. — Поне това можеш да…

— Майната й на проклетата ти клетка!

— Не си отивай с гняв, не си прав, не си отивай с…

— Чао, Жерар. — Стан затръшна вратата и натисна гневно педала за газта. Колата хвръкна напред и вдигна голям облак прах, точно както го беше планирал. Той погледна назад, но не видя птицата. Затова пък видя купчинките птичи изпражнения на задната седалка. Господи, щяха да минат дни, докато ги изчисти хубаво.

Но сега важна беше тишината.

Благословената тишина.

Най-после.

Приключенията на Жерар бяха свършили.

Сега, когато в колата цареше тишина, натрупаната умора го цапардоса право между очите. Започна да се унася. Включи радиото, отвори прозореца и подаде глава навън с надеждата студеният вятър да го ободри. Но нищо не помагаше. Даде си сметка, че сънят ще го обори и че трябва да спре да поспи.

Папагалът го беше държал буден. Стана му съвестно, че го е оставил на пътя. Обрекъл го беше на сигурна смърт. Птица него нямаше да издържи дълго в пустинята. Някоя гърмяща змия или койот щеше да го смотае набързо. А може и да беше напълнил вече нечий стомах. Нямаше причина Стан да се връща.

Отби край горичка иглолистни дървета, изключи двигателя и вдъхна аромата им. Заспа моментално.

Жерар се поразходи по прашната земя в тъмнината. На няколко пъти се опита да кацне на обрулените храсти в съседство. Но те не можеха да издържат тежестта му и той всеки път падаше на земята. Накрая, наполовина с подскоци, наполовина летейки, успя да се задържи на един хвойнов храст, близо метър над земята. Кацнал на тази импровизирана стойка, сигурно би заспал, ако температурите не бяха твърде ниски за тропическа птица като него. А и скимтенето на глутница пустинни животни го държеше нащрек.

Скимтенето се приближаваше.

Жерар изпърха, което беше знак за тревога. Погледна в посоката, от която идваха звуците. Няколко тъмни сенки се приближаваха. Просветваха зелени очи.

Той изпърха отново с криле.

Гледаше как глутницата се приближава.

Хеликоптерът „Робинсън R44“ се спусна сред облак прах и Васко Бордън излезе от кабинката, превит на две под перките. Качи се в чакащия го черен джип.

— Докладвай — каза на Доли, която седеше зад волана. Тя беше пристигнала по-рано, докато Васко следеше грешната кола по пътя за Пебъл Бийч.

— В седем и половина тази вечер се е регистрирала в „Бест Уестърн“, после е отишла да пазарува в универсален магазин наблизо, където човек от охраната е идентифицирал колата й. Тя го сплашила с някаква историйка за откачен бивш съпруг и той се хванал.