Майкъл Крайтън - Конго

— Наричат я Дяволското око, защото отдолу по време на изригване блести като червено око — обясни Мънро.

Спускането след Дяволското око вървеше бързо и те скоро преминаха алпийската зона, а оттам прекосиха негостоприемния участък на застинал неотдавна поток лава. Там попаднаха на черни кратери от сбръчкан и изгорял терен; дълбочината на някои от тях стигаха и до шест фута. Мънро отначало си помисли, че заирската армия е използвала терена като полигон за артилерията си, но при един по-обстоен преглед видяха, че структурата на кратерите сякаш се врязала в скалата, протягайки навън подобия на пипала. Мънро не беше виждал нищо подобно до този момент; Рос мигновено разпъна антената, включи компютъра и се свърза с Хюстън. Беше страшно възбудена.

Екипът отдъхваше докато тя преглеждаше данните на екрана.

— Какво ги питаш? — обърна се към нея Мънро.

— Датата на последното изригване на Мукенко и местното време. Било е през март… Някой от вас да познава човек на име Сиймънс?

— Да — обади се Елиът. — Том Сиймънс е компютърният програмист по проекта Ейми. Защо?

— Имаш съобщение — каза тя, посочвайки му екрана.

Елиът се изправи и погледна. СИЙМНС СЪОБЩН ЗА ЕЛЪТ ЧАКЙТЕ

— Какво е съобщението? — запита той.

— Натисни предавателния бутон.

Той натисна бутона и на екрана се появи следващото съобщение: РАЗГЛДХ ОРИГ ЗАПИС ХЮСТН НВО ОТКРТЕ ОТНСНО АУРЛН ИНФО-КОМПТР АНАЛИЗ ЗАВРШН СЧТАМ ТВА НОВ ЕЗИК.

Елиът откри, че може да чете компресирания съкратен език: „Разгледах оригиналния запис Хюстън, ново откритие относно аурална сигнална информация, компютърен анализ завършен, считам че това е език.“

Той свъси чело.

— Език ли?

— Не го ли помоли да разгледа в Хюстън оригиналния запис от Конго?

— Да, но това беше за визуалната идентификация на животното върху екрана. Никога не съм му казвал нищо за каквато и да било аурална информация. — Елиът поклати глава. — Иска ми се да можех да си поговоря с него.

— Можеш — каза му Рос. — Стига да не те е грижа, че ще го вдигнеш от сън.

Тя натисна бутона за връзка и петнадесет минути по-късно Елиът набра Здравей, Том, как си? На екрана светна ЗДРВ ТОМ КК СИ?

— Обикновено не губим сателитно време с такива приказки — каза Рос.

Екранът светна СПХ КДЕ СИ

Той набра Вирунга. ВИРНГА

— Травис ще вдигне вой до небесата като види записа на разговора — обади се Рос. — Нямаш ли представа колко струват разходите по комуникацията?

Рос обаче скоро спря да се тревожи; разговорът бързо се превърна в чисто научен.

ПЛЧИХ СЪБЩН АУРЛ ИНФО МЛЯ ОБСНИ.

СЛУЧНО ОТКРТЕ ИЗКЛЧТЛНО — ДИСКРМНТН ФУНКЦ КОМПТР АНАЛЗ 99 % СИГРНСТ ЗАПСН АУРЛ ИНФО /ЗВЦИ ДИШНЕ/ ДЕМНСТР ХАРКТРСТЧН РЕЧ

ОПШИ ХАРКТРСТ

ПОВТРЩИ СЕ ЕЛМНТИ — УСЛВНИ ЗНЦИ — СТРУКТРН ВРЗКИ — ВРОЯТНСТ ГОВРМ ЕЗИК

МЖШ ЛИ ДА ПРВДЕШ?

ЗАСГА НЕ

ЗЩО?

КОМПТР НЕ РАЗПЛГА ДОСТ ИНФО ЗА АУРЛ СЪОБЩ — НМА ДОСТ ДННИ — ОЩЕ РБТИ — МЖЕ БИ ПОВ УТРЕ

МСЛШ НАИСТН ГОРЛА ЕЗИК?

ДА АКО ГОРИЛА

— Проклет да съм — възкликна Елиът. Той приключи сеанса на връзка, но последното съобщение от Сиймънс остана върху екрана:

ДА АКО ГОРИЛА.

Два часа след тази неочаквана новина експедицията има първия си контакт с горилите.

Вече бяха сред мрака на екваториалната тропическа гора. Бяха поели курс направо към града, следвайки лазерните лъчи над главите си. Не можеха да ги видят с просто око, но Рос носеше едно странно оптическо направляващо устройство, кадмиева фотоклетка съоръжена с филтри, които пропускаха само лазерно излъчване със специфична дължина на вълната. През целия ден тя периодично помпаше малкия хелиев балон, закрепваше направляващото устройство с кабел и го пускаше. Повдигнат от хелия в балона, оптическият водач се издигаше над дърветата. Там се завърташе, засичаше един от лазерите, и предаваше координатите по кабела на компютъра. Те следваха следата от лъча на отслабващия лазер по единичен лъч, и изчакваха за „звуковия сигнал“, стойността на удвоената мощност, излъчвана от точката на пресичането на двата лазерни лъча.

Това беше бавен и сложен процес, и търпението им вече започваше да се изчерпва, когато към обяд се натъкнаха на специфичните изпражнения на горила, и видяха няколко гнезда от евкалиптови листа върху земята и в дърветата.

Четвърт час по-късно просторът се раздра от оглушителен рев.

— Горила — обяви Мънро. — Това е някой мъжкар, който съветва някого да си обира крушите.