Майкъл Крайтън - Конго

Вторият лазер беше по-важен, защото трябваше да бъде синхронизиран с първия. Въпреки електронните смущения радиоапаратурата трябваше да осигури връзка с Хюстън, за да могат да насочат точно малкия лазер; той беше с размер на гума за молив, монтиран върху малък стоманен триножник. Двата лазера върху склона на вулкана бяха позиционирани по такъв начин, че лъчите им се кръстосваха на много мили от тях, над джунглата. И ако пресмятанията на Рос се окажеха верни, точката им на пресичане се намираше точно над Зиндж.

Елиът се питаше дали по този начин не подпомагат неволно консорциума, но Рос го увери, че не е така.

— Само нощем, когато не са в движение — обясни му тя. — Денем няма да могат да определят точното местоположение на маяците ни; там е красотата на системата.

Скоро усетиха първия полъх от вулканичните изпарения, които вятърът довяваше от билото на 1 500 фута над тях. Растителността около тях бе изчезнала напълно, виждаха се само голи скали и разпръснати ивици от сняг обагрени в жълто от сярата. Небето беше чисто тъмносиньо, и от южната страна на Вирунга се откриваше чудесна гледка — зеленият конус на Нирагонго, надигащ се рязко сред тъмнозелените гори на Конго, а отвъд тях, Мукенко, обвит в мъгла.

Последните хиляда фута бяха най-трудните, особено за Ейми, която беше боса; острите вулканични скали разраняваха ходилата й. Над 12 000 фута теренът представляваше остри вулканични сипеи. Стигнаха билото в пет следобед, и надзърнаха в широкото осем мили езеро от лава и димящия кратер на вулкана. Елиът те успя да скрие разочарованието си от пустинния пейзаж на черни скали и сиви изпарения.

— Почакай да видиш какъв живот се развихря нощем — каза Мънро.

През нощта лавата хвърляше отблясъци в сложна мрежа от разклонения сред начупените скали; съскащата червена пара бавно губеше цвета си с издигането си в небето. Кацналите им върху ръба на кратера дребни палатки отразяваха аленото сияние на лавата. На запад разхвърляните облаци блестяха в сребристо под лунната светлина, а под тях джунглата на Конго изпълваше хоризонта от край до край. Ясно се виждаха зелените лазерни лъчи пресичащи се над черната гора. Ако имаха късмет, можеха да се доберат до там още на следващия ден.

Рос задейства радиоапаратурата, за да изпрати нощния си доклад до Хюстън. След обичайното шестминутно изчакване връзката с Хюстън се осъществи директно, без интерстициалното кодиране или някои от другите специални техники.

— Проклятие — изруга Мънро.

— Но какво означава това? — удиви се Елиът.

— Това означава, че консорциумът е спрял да ни забива — обясни мрачно Мънро.

— Но това не е ли добре?

— Не — отвърна Рос. — Никак не е добре. Това означава, че те вече са стигнало до града и са открили диамантите.

Тя поклати глава и настрои екрана.

ХЮСТН ПОТВРЖДВ КОНСРЦМ НА МСТО ЗИНДЖ ВЕРОЯТНОСТ 1.000 НЕ ПОЕМЙТЕ ПВЧЕ РИСКВЕ. СТУАЦЯ БЕЗНДЖДН.

— Направо не мога да повярвам — възкликна Рос. — Всичко свърши.

Елиът въздъхна.

— Не си чувствам краката — изпъшка той.

— Каталясал съм — призна си за пръв път Мънро.

— Да вървят на майната си — обобщи настроенията Рос.

След по-малко от минута всички спяха като пребити.

Сутринта на 20 юни всички спаха до късно. Закусиха без да бързат и си сготвиха гореща храна. Отдъхваха си на слънце и си поиграха с Ейми, която изпадна във възторг от това толкова неочаквано внимание. Минаваше десет когато започнаха спускането си по склона на Мукенко към джунглата.

Тъй като западните склонове на Мукенко са стръмни и практически непроходими, те се спуснаха близо половин миля в димящия кратер на вулкана. Мънро беше начело, положил товара на един носачите върху главата си; Асари, най-силният носач, носеше Ейми, защото скалите бяха прекалено горещи за босите й крака.

Ейми беше ужасена и считаше хората около себе си за окончателно превъртели. Елиът беше почти съгласен с нея; горещината беше непоносима; докато се приближаваха до езерото от лава, очите на всички се насълзиха жестоко, носовете им буквално пламнаха; чуваха как пукат мехурите на лавата под тежките черни скали.

После стигнаха и до формацията, наречена Нарагема, или Дяволското око. Това беше природна арка, висока 150 фута, и толкова гладка, че изглеждаше като полирана от вътрешната страна. През арката полъхваше свеж въздух, и под краката им се откри зелената джунгла. Те спряха да си поемат дъх под надвисналата скална дъга и Рос използва случая да огледа отблизо гладката вътрешна повърхност. Това беше част от тунел застинала лава, образуван при някое от предишните изригвания; основната част от тунела беше отхвърчала, оставяйки само изящната дъга.