Майкъл Крайтън - Конго

— Всичко ще гръмне още в мига, когато подадем молби за визи.

— Няма да подаваме молби за никакви визи. На всички е известно, че имаме експедиция във Вирунга. Изпратим ли достатъчно бързо един втори малък екип на помощ на първия, никой няма да разбере, че това не е първоначалния екип.

— Но какво ще правим с личните визи, необходими за прекосяване на границите…

— Това са подробности — каза Травис. — Нали за такива случаи си имаме пиячка. — Той имаше предвид подкупите, които често пъти бяха под формата на алкохол. Експедициите за различните части света тръгваха със солидни запаси от алкохол, и луксозни подаръци от рода на камери Полароид и други.

— Подробности ли? Как възнамерявате да прекосите наистина границата?

— За тая цел ще ни трябва опитен човек. Може би Мънро.

— Мънро ли? Играта вече загрубява здраво. На заирските министри ще им се изправят косите само като чуят името му.

— Той е изобретателен и познава отлично района.

Мартин, дипломатическият експерт, си прочисти гърлото.

— Не съм сигурен, че ще взема участие в дискусията ви. На мен ми изглежда така, сякаш вие предлагате да навлезете в суверенна държава с нелегална експедиция водена от бивш конгоански наемник…

— Ни най-малко — възрази Травис. — Аз съм длъжен да изпратя спомагателен екип на помощ хората си, които вече са там. Винаги изниква подобна нужда. Нямам причини да се тревожа, дали някой го е загазил; просто една рутинна операция. Може и изборът ми на водача да не е най-подходящият, но това е едва ли е сериозен проблем.

В 11 и 45 вечерта на 13 юни планът на следващата експедиция на ТСЗР беше изработен и потвърден от компютъра. Един натоварен докрай Боинг 747 щеше да излети от Хюстън в осем часа следващата вечер; самолетът щеше да е в Африка на 15 юни, за да вземе Мънро или „някой като него“; и на 17 юни пълният екип щеше вече да е на място в Конго.

След деветдесет и шест часа.

В главната информационна зала Карън Рос наблюдаваше през стъклената стена развоя на събитията в кабинета на Травис, където се вихреха спорове. Тя логично бе заключила, че Травис бе успял да убеди себе си, което на практика означаваше, че той бе извлякъл неверни заключения от недостатъчни данни, и че бе взел твърде прибързано решението си. Рос чувстваше, че е безсмислено да се завръщат в Конго докато не научеха какво всъщност се бе случило. Тя остана на пулта си, втренчена в изображението, което беше успяла да възстанови.

Рос бе повярвала в автентичността му; но как би могла да убеди и Травис в същото?

Във високотехнологичния свят на информационна обработка на ТСЗР съществуваше постоянна опасност извлечената информация да „заплава“, което означаваше изображенията да се откъснат от реалността, подобно на кораб със скъсана котва. Това беше особено вярно когато базата с данни биваше подлагана на множество обработки, тоест когато въртите 10 на шеста степен пиксела в генерираното от компютъра хиперпространство.

Така че ТСЗР разработваше други пътища за проверка на валидността на изображенията, които получаваха от компютъра. Рос прекара изображението на горилата през две контролни програми. Първата се наричаше APNF, или Animation predicted next frame. (Програма за пресъздаване на следващия кадър от изображение с помощта на движението му.)

Видеозаписът предлага възможността да се третира като конвенционален филм, или поредица от отделни кадри. Тя пусна на компютъра няколко последователни кадъра, и му зададе да командата Predicted next frame. След това този PNF беше сравнен с действителния следващ кадър.

Тя прогони осем PNF последователно и те се получиха. Ако някъде в обработката на данните се беше промъкнала грешка, тя едва ли променяше нещата.

Окуражена, тя зададе командата „бързо и грубо триизмерно изображение“. При нея за плоското видеоизображение се приемаше, че притежава определени триизмерни характеристики, според степените на сивото. По същество компютърът решаваше за сянката на носа или за планинския терен, което означаваше, че носът или планинския терен изпъкваха над околната повърхнина. Всички успешни изображения можеха да бъдат проверени спрямо критериите на тези приети стойности. При движенията на горилата компютърът удостовери, че плоското изображение в действителност беше триизмерно и кохерентно.

Това вече доказваше извън всяко съмнение, че изображението беше реално.

Тя отиде при Травис.

— Добре, нека приемем, че изображението е реално — произнесе навъсено Травис. — Все още не мога да разбера какво общо има това с желанието ти да поемеш ръководството на следващата експедиция.