Майкъл Крайтън - Конго

Технически подробности запълниха още един час от времето й, докато изведнъж изображението сякаш „се пръкна“ върху екрана, ярко и чисто. Дъхът й секна. Лицето беше тъмно, грубо, с гъсти вежди, остри очи, сплескан нос и изпъкнали устни.

На екрана бе застинал ликът на мъжка горила.

Травис се приближи до нея клатейки глава.

— Приключихме с възстановяването на онзи съскащ шум. Компютърът потвърди, че това е човешко дишане, на поне четири отделни човека. Но има нещо изключително странно. Според анализите, звукът идва при вдишване, а не при издишване, както е обикновено при хората.

— Компютърът греши — каза Рос. — Това не е човек. — Тя посочи към екрана.

Травис не показа никаква изненада при вида на горилата.

— Артефакт — беше единственият му коментар.

— Не е артефакт.

— Ти си запълнила празните места и си получила артефакт. Баш-майсторите всяка обедна почивка се бъзикат с програмите. — Баш-майсторите бяха младите програмисти, които обичаха да конвертират данните, за да могат да играят на крайно сложните версии на пинбол. Игрите им понякога се промъкваха през мрежата и в другите програми.

Самата Рос няколко пъти се бе оплаквала от това.

— Но изображението е реално — заупорства тя, сочейки екрана.

— Виж — започна Травис, — миналата седмица Хари приложи командата за запълване на празните участъци върху изображението на планината Каракорум и в резултат получи игра за кацане на луната. Следващият път сигурно ще се приземиш на щанда на Макдоналд. Ще бъде страшно забавно. — Той се дръпна от монитора. — По-добре ела при останалите в кабинета ми. Планираме следващата експедиция.

— Следващата експедиция я водя аз.

— Изключено — поклати глава Травис.

— Добре, какво ще кажеш все пак за това? — възкликна тя, сочейки екрана.

— Не вярвам на такива истории — произнесе Травис. — Горилите не се държат по този начин. Това е само артефакт. — Той погледна часовника си. — Точно сега единственият въпрос, който си задавам, е колко бързо можем да изпратим следващия екип в Конго.

Травис изобщо не подлагаше на съмнения идеята да изпрати втора експедиция; още в мига, когато видя видеозаписите от Конго, единственият въпрос беше как да го направи по най-добрия начин. Той свика при себе си всички шефове на отдели: Счетоводство, Дипломация, Дистанционно управление, Геология, Логистика, Юридическо обслужване. Всички се прозяваха и триеха очи.

— Искам след деветдесет и шест часа да сме пак в Конго — започна той.

После се отпусна на стола си и ги остави да го убеждават като един, че това е невъзможно. Разполагаха с множество доводи.

— Трябват ни минимум сто и двайсет часа, за да съберем касите с оборудването за изпращане по въздуха — заяви Камерън, шефът на логистичния отдел.

— Можем да забавим хималайския екип, като използваме опакованото им оборудване — възрази Травис.

— Но това е планинска експедиция.

— Девет часа ни стигат да модифицираме касите — каза Травис.

— Но няма откъде да договорим транспортен самолет за пратката — обади се Луис, шефът на транспорта.

— Корейските авиолинии имат товарен самолет на международното летище в Сан Франсиско. Казаха ми, че след девет часа може да кацне при нас.

— Просто си държат един самолет ей-така? — запита недоверчиво Луис.

— Предполагам, че някой клиент ги е издънил в последната минута — изрече внимателно Травис.

— И колко ще ни струва това удоволствие? — простена Ъруин, главният счетоводител.

— Не можем да получим навреме визи от заирското посолство във Вашингтон — обади се Мартин, шефът на дипломатическия отдел. — А и ме съмнява много, че изобщо ще ни издадат. Както знаете, първият комплект от визи за Конго се основаваха на нашите права за изследване на минералните ресурси произтичащи от споразуменията ни със заирското правителство, а нашите права за експлоатацията на минералните ресурси не са ексклузивни. Просто получихме позволение да отидем там, също както и японците, германците и холандците, които сформираха минен консорциум. Този, който пръв открие рудното находище, получава контракта. Заподозрат ли в Заир, че експедицията ни просто е унищожена, те направо ще ни отрежат и ще оставят евро-японския консорциум да си пробва късмета. Точно сега в Киншаса се намират тридесет японски търговски клечки от най-висш ранг, които си возят йените не в кашони, а в контейнери.

— Мисля, че е вярно — каза Травис. — Надушили са, че експедицията ни е загазила.