Майкъл Крайтън - Сфера

— И какво е то?

— Намерих екипажа.

— Дошли сте и двамата — посрещна ги Бет. Седеше на контролния пулт.

— Да — кимна Норман като я разглеждаше внимателно. На пръв поглед изглеждаше съвсем нормално. Дори по-добре от всякога. По-силна, целеустремена. Наистина е красива, помисли си той. — Хари смята, че калмарът повече няма да се върне.

— Калмарът е бил навън?

Норман накратко й предаде подробностите от нападението.

— Божичко, Норман, съжалявам. Ако имах и най-малка представа за това, никога не бих излязла.

Съвсем не прилича на мръднала, помисли си Норман. Изглежда искрено съжаляваше за случилото се.

— Както и да е, — продължи той, — успях да го нараня и Хари е уверен, че повече няма да посмее да се върне.

— И тъй като не можахме да решим кой да остане, — добави Хари, — тръгнахме и двамата.

— Добре, насам — поведе ги Бет. Минаха покрай спалните помещения и просторната кухня. Норман се спря пред кухнята. Спря се и Хари.

— Гладен съм — рече Хари.

— Хапни нещо — посъветва го Бет. — Аз опитах това-онова. Има някакви шоколади, пълнени с ядки, които са направо страхотни — тя издърпа едно чекмедже, извади отвътре увити във фолио пръчки и им ги подаде. Норман разкъса фолиото и отдолу се показа нещо, което наистина приличаше на шоколад.

— Има ли нещо за пиене?

— Естествено — Бет дръпна вратата на хладилника. — Диетична кола?

— Шегуваш ли се…

— Вярно, консервата е с различна форма и опасявам се, е малко топла, но все пак това си е чиста диетична кола.

— Започвам да купувам акции от компанията — рече Хари. — Сега вече знаем със сигурност, че и след петдесет години ще ги има — той прочете надписа. — Утвърдена за напитка на експедицията „Стар Вояджър“.

— Да, стигнали са далеч — съгласи се Бет.

Хари завъртя кутията. От другата страна пишеше на японски.

— Какво ли означава това?

— Означава, да не бързаш с купуването на акции — поклати глава Бет.

Норман отпи глътка кола, опитвайки се да прикрие безпокойството си. Кухненският отсек изглеждаше леко променен, от последния път, когато бяха тук. Не беше съвсем сигурен, предишния път само бе надникнал, но притежаваше доста добра зрителна памет и жена му често се шегуваше, че може да се оправя в кухнята и със затворени очи.

— Знаеш ли, — рече той, — не си спомням преди да е имало хладилник.

— Аз пък въобще не забелязах — каза Бет.

— В интерес на истината, — продължи Норман, — цялото помещение ми изглежда променено. По-голямо е и някак… различно.

— Защото си гладен — ухили се Хари.

— Може би — съгласи се Норман. Нищо чудно Хари да беше прав. Спомни си, че през шейсетте години бяха проведени серия опити върху визуалното възприятие, които демонстрираха, че наблюдаваните субекти интерпретират едни и същи диапозитиви съобразно техните предразположения. Гладните хора, виждаха във всички диапозитиви храна.

Но все пак, помещението наистина изглеждаше променено. Например, не помнеше вратата към кухнята да е била в ляво, както беше сега. По-скоро беше разположена в средата на стената, която разделяше кухнята от спалните помещения.

— Насам — поведе ги отново Бет. — Всъщност, всичко започна от хладилника. Едно е да складираш храна на изпитателен кораб, който ще бъде отправен автоматично към някоя черна дупка. Но да зареждаш хладилника — кому е нужно това? Едва в този момент си помислих, че на кораба може да има екипаж.

Влязоха в къс тунел със стъклени стени. Над главите им грееха приглушени синкави светлини.

— Ултравиолетово облъчване — поясни Бет. — Не зная с каква цел.

— Дезинфекция?

— Може би.

— Или са искали да си поддържат тена — предположи Хари. — И да трупат повечко витамин Д.

Излязоха в просторна стая, която не приличаше на нищо, което Норман беше виждал досега. Подът блестеше със същото ултравиолетово сияние, както коридора. В стените бяха монтирани широки стъклени тръби. Вътре във всяка тръба се виждаше сребрист матрак. Всички тръби бяха празни.

— Ето там — рече им Бет. Надникнаха през стената на посочената стъклена тръба. Голата жена вътре някога сигурно е била необичайно красива. Все още можеха да се различат чертите на лицето й. Кожата й беше потъмняла и набръчкана, а тялото й сгърчено.

— Мумификация? — попита Хари.

Бет кимна.

— Доколкото мога да преценя. Не съм отваряла капака, опасявам се от инфекция.

— За какво е служила тази стая? — запита Хари и се огледа.

— Вероятно това е нещо като хибернационна камера. Всяка една от тръбите е свързана с живото-обезпечаваща система — електричество, вентилация, отоплителна инсталация — всичко е в съседното отделение.