Майкъл Крайтън - Сфера

Тед: — Мисля, че всички знаят как се чувствам. Струва ми се, че все пак трябва да кажем нещо.

Хари: — Ами кажи го, по дяволите!

Тед: — Слушай, кучи сине, дотегна ми с твоето всезнайковско държание…

Барнс: — Спрете записа, моля.

Едмъндс: — Записът преустановен, сър.

Барнс: — Всички да се успокоят.

Хари: — Цялата тази церемония според мен е напълно излишна.

Тед: — Не е излишна, а съвсем необходима.

Барнс: — Е, добре. Аз ще го направя. Включете записа.

Едмъндс: — Включвам записа.

Барнс: — Говори капитан Барнс. Предстои да отворим входния люк. На този исторически момент присъстват освен мен Тед Филдинг, Норман Джонсън, Бет Халпърн и Хари Адамс.

Хари: — Защо съм последен?

Барнс: — Съобщих ви от ляво на дясно, Хари.

Хари: — Не е ли странно, че единственият черен беше съобщен накрая?

Барнс: — Хари, съобщих ви от ляво на дясно. По начина, по който сте се подредили.

Хари: — И дори след единствената присъстваща жена. Аз съм професор, а Бет е само главен асистент.

Барнс: — Хари…

Тед: — Знаеш ли, Хал, може би трябваше да съобщиш научните ни звания и университетите, в които работим…

Хари: — Какво не му харесахте на азбучното подреждане…

Барнс: — Стига вече! Омръзна ми! Спрете записа!

Едмъндс: — Записът спрян, сър.

Барнс: — Боже мили!

Той обърна гръб на групата и разклати шлема си. Дръпна металната плоча, протегна пръст и натисна единия от бутоните. Светна жълт надпис „Готови“.

— Всички да останат на собствен въздух — нареди Барнс.

Продължиха да дишат от бутилките, в случай че атмосферата вътре в кораба се окаже токсична.

— Готови ли сте?

— Готови.

Барнс натисна бутона с надпис „Отваряне“.

Блесна предупредителен знак: РЕГУЛИРАНЕ НА АТМОСФЕРАТА. После с тихо бръмчене вратата се отвори встрани, досущ като врата на самолет. За миг Норман не можеше да види нищо в тъмнината отвъд. Пристъпиха напред предпазливо, осветявайки с прожекторите покрития със сложна инсталация и заплетени тръби коридор.

— Бет, провери въздуха.

Бет вдигна капака на портативен газов монитор. Екранът светна.

— Хелий, кислород, въглероден двуокис и водни изпарения. В изискваните пропорции. И с необходимото налягане. — Корабът е регулирал атмосферата си към нашата среда.

— Така изглежда.

— Добре. Един по един.

Барнс свали шлема си пръв и опита въздуха.

— Струва ми се наред. С леко металически вкус, но му няма нищо — той пое два пъти дълбоко и кимна. Останалите свалиха шлемовете си и ги оставиха на пода.

— Така е по-добре.

— Ще тръгваме ли?

— Защо не?

Настъпи кратък миг на колебание и тогава Бет престъпи прага.

— Дамите първи.

Останалите я последваха. Норман погледна назад, към оставените на пода жълти шлемове. Едмъндс, опряла око във визьора на камерата го подкани:

— Вървете напред, доктор Джонсън.

Норман се обърна, и влезе в кораба.

Стояха на тясна пътека, увиснала високо във въздуха. Норман насочи лъча надолу и далеч под него блесна дъното на металния корпус. Наоколо в мрака се различаваха очертанията на гъста мрежа от подпори и носещи греди.

— Прилича на нефтена рафинерия — произнесе Бет. — Кръстосана конструкция, поддържаща външния корпус. Притежава невероятна издръжливост във всички посоки. Както предполагахме, корабът е невероятно здрав. Построен е да издържа на огромни натоварвания. Вероятно по-навътре има втори корпус.

Норман си спомни, че на времето Барнс бе работил като космоинжинер.

— Не само това — отвърна Хари и насочи светлината към корпуса. — Вижте, оловен слой.

— Радиационен щит?

— Това трябва да е. Дебел е поне шест инча.

— Значи корабът е бил построен да издържа на радиация.

— И то на доста мощна радиация — рече Хари.

Имаше лека мъгла във вътрешността на кораба, а въздухът сякаш беше мазен. Металните подпори изглеждаха като току що смазани, но когато докосна една от тях, Норман не почувства масло под пръстите си. Вероятно самият метал притежаваше непознати за него свойство, които го правеха едновременно издръжлив и еластичен.

— Интересно — рече Тед — Някакъв нов материал. Свикнали сме да свързваме силата с твърдостта, но този метал — ако това въобще е метал — е едновременно издръжлив и мек. Технологията на материалите в бъдещето явно е отишла далеч.

— Очевидно — съгласи се Хари.

— Е, това е естествено — заговори Тед. — Ако си представим как е изглеждала Америка преди петдесет години в сравнение с днешния ден, например откритията в областта на пластмасите и керамиката, непознати в онези дни… — Тед продължаваше да говори, а гласът му отекваше в мрака. Норман съвсем ясно долавяше напрежението в този глас. Тед се бои от тъмното, помисли си той.