Майкъл Крайтън - Сфера

— …ще бъдете спуснати с подводница и когато достигнете станцията, налягането ще бъде повишено до тридесет и три атмосфери. До тогава вече ще сте преминали на смесени газове, тъй като над осемнадесет атмосфери е невъзможно да се вдишва земна атмосфера…

Норман престана да слуша. Тези технически подробности го изпълваха с досада. Отново задрема, като се пробуждаше от време на време.

— …кислородната интоксикация настъпва едва когато PO2 надхвърли 7 АТА за продължителен период…

— …азотна наркоза, при която ролята на анестетик играе азотът, ще възникне при атмосфера от смесени газове, ако парциалното налягане надхвърли 1.5 АТА, а плътността…

— …отворената дихателна система е за предпочитане, но вие ще използвате полузатворена система с флуктуация на вдишването между 608 и 760 милиметра…

Норман отново заспа.

Когато всичко свърши поеха към стаите си.

— Пропуснах ли нещо? — запита Норман.

— Нищо особено — отвърна Хари. — Ако не си падаш по физиката.

В тясната мрачна стая Норман веднага се отправи към леглото. Светещият часовник показваше 2300. Необходими му бяха няколко секунди за да осъзнае, че всъщност е 11 часа вечерта. Само след девет часа, помисли си той, започва спускането.

След това заспа.

В утринната светлина, подводницата „Чарън V“ леко се полюшваше на морската повърхност, завързана за една понтонна платформа. Боядисана в яркожълто, тя приличаше на живописна детска гумена играчка.

Една гумена лодка „Зодиак“ откара Норман до платформата. След като се покатери, той стисна ръката на пилота, който едва ли беше на повече от осемнадесет и със сигурност бе по-млад от сина му — Тим.

— Готов ли сте за тръгване, сър? — попита пилотът.

— Напълно — отвърна Норман. Чувстваше се в страхотна форма.

Отблизо подводницата не изглеждаше като детска играчка. Беше невероятно масивна и здрава. Норман забеляза само едно прозорче с подсилена рамка. Болтовете, с които беше прикрепено, бяха дебели като ръката му. Норман ги докосна нерешително.

Пилотът се усмихна.

— Не искате ли да пробвате гумите, сър?

— Не, доверявам се на вас.

— Стълбичката е от тук, сър.

Норман изкачи скобите към кулата на подводницата, където го чакаше отворен люк. Отново се поколеба.

— Седнете на ръба, ето тук, — обясни пилотът, — спуснете крака и ги последвайте надолу. Може би ще трябва малко да присвиете раменете си и да си приберете… точно така, сър.

Норман се провря през люка и се озова в тясно и ниско помещение, където дори не можеше да се изправи. Подводницата изглеждаше натъпкана с циферблати, датчици и друга машинария. Тед вече беше на борда, присвил гръб и ухилен като щастливо хлапе.

— Не е ли фантастично?

Норман завидя на безгрижния му ентусиазъм — той самият се чувстваше притеснен и нервен. Над него, пилотът хлопна тежкия капак и застана пред пулта за управление.

— Добре ли сте всички?

Двамата кимнаха.

— Съжалявам за гледката, джентълмени, — подхвърли пилотът през рамо. — Ще се наложи да се любувате на задните ми части. Да тръгваме. Нещо против Моцарт? — той включи палубния касетофон и се ухили. — Чака ни трийсет минутно спускане до дъното — музиката ще го направи по-забавно. Ако не ви допада Моцарт ще измислим нещо друго.

— Харесвам Моцарт — рече Норман.

— Страхотен е — подхвърли Тед. — Невероятен.

— Много добре, джентълмени.

Разнесе се съскащ звук. Радиото изпука. Пилотът промърмори нещо в микрофона. На прозореца се появи един водолаз и помаха с ръка. Пилотът отвърна на поздрава.

Съскането се усили, примеси се с бръмчене и те потеглиха надолу.

— Както виждате, цялата платформа се спуска — обясни пилотът. — Подводницата не е стабилна на повърхността и затова я спускаме привързана. Ще се отделим от платформата на около сто и петдесет фута дълбочина.

Зад прозореца водолазът вече бе потопен до кръста във вода. После водата закри прозореца. От устата на водолаза бликнаха мехурчета.

— Под водата сме — обяви пилотът. Той завъртя една клапа над главата си и в помещението шумно нахлу свеж въздух. Отвън нещо бълбукаше. Светлината, идеща от прозореца, бе озарена в синьо.

— Красиво, нали — рече Тед.

— Ето сега се отделяме от платформата — обясни пилотът. Шумът от двигателя се усили и подводницата се понесе напред, а фигурата на водолаза изостана. Отвън вече не се виждаше нищо, освен синкава мътилка. Пилотът докладва нещо по радиото, после засили Моцарт.