Майкъл Крайтън - Сфера

— На хиляда фута дълбочина? — запита Барнс. — Обитаващи и работещи в тясна, пренаселена станция? Вижте, не става дума за отряд опитни флотски водолази, привикнали на дисциплина и умеещи да се владеят във всякаква ситуация. За Бога, аз говоря за тълпа учени! Искам да знам със сигурност, че всички те са здрави. И че никой от тях няма да се побърка.

— Не знам дали ви е известно, капитане, че психологията не е в състояние да даде подобна предварителна оценка. За това кой ще се побърка.

— Дори когато става дума за страх?

— Каквото и да е.

Барнс сбърчи вежди.

— Мислех, че сте специалист по страха.

— Моята тясна специалност е тревогата и бих могъл да ви кажа, съобразно личните характеристики, кой от членовете ще бъде подложен на екстремна тревога при стресови ситуации. Но не бих могъл да предрека кой би се огънал под влияние на стреса и кой би издържал.

— Тогава за какво ви бива? — възкликна ядосано Барнс. После въздъхна. — Съжалявам. Не искате ли да ги разпитате или да ги подложите на някакви тестове?

— Нямам никакви тестове — отвърна Норман. — Поне такива, които биха ни свършили работа.

Барнс въздъхна повторно.

— А какво мислите за Левин?

— Хванал е морска болест.

— Долу няма кой знае какво движение, така че ще се оправи. Какво мислите лично за него?

— Малко съм загрижен.

— И с право. Ами Хари Адамс? Толкова е арогантен.

— Да — кимна Норман. — Но това е за предпочитане.

Изпитанията бяха показали, че хората които най-добре се справят с натоварванията са от онези, които останалите не харесват и определят като арогантни, наперени, раздразнителни.

— Може би сте прав — рече Барнс. — А неговите прословути изследвания? Само допреди няколко години Хари беше един от ярките привърженици на СЕТИ. А сега, когато най-сетне попаднахме на нещо, той внезапно започва да се държи враждебно. Спомняте ли си публикациите му?

Норман не ги помнеше и тъкмо се готвеше да го каже, когато в стаята влезе един лейтенант.

— Капитан Барнс, ето фотографското увеличение, което искахте.

— Добре — рече Барнс. Той присви очи към снимката и после я остави. — А какво се чува за времето?

— Никаква промяна, сър. Сателитните съобщения потвърждават, че в района разполагаме с четирийсет и осем часа, плюс-минус дванадесет.

— По дяволите — възкликна Барнс.

— Проблеми? — поинтересува се Норман.

— Времето се разваля — рече Барнс. — Възможно е да евакуираме съдовете от повърхността.

— Това означава ли, че се отменя спускането?

— Не — поклати глава Барнс. — Потегляме утре, както бе решено.

— Защо Хари смята, че онова нещо долу не е космически кораб? — попита Норман.

Барнс погледна намръщен подредените пред него папки.

— Нека ви кажа нещо — поде той. — Хари е теоретик. А теориите са си само теории. Аз работя със солидни факти. Такъв факт например, е че долу има нещо дяволски странно и много старо. Искам да знам какво е то.

— Но ако не е космически кораб, тогава какво би могло да бъде?

— Нека почакаме докато стигнем долу — Барнс си погледна часовника. — Вторият модул на станцията вероятно вече е закотвен за дъното. След петнадесет часа започваме да ви прехвърляме. А дотогава ни чака доста работа.

— Почакайте малко, доктор Джонсън — Норман замря неподвижно, гол, усещайки допира на металическия оразмерител. — Още малко… чудесно. А сега можете да влезете във ваната.

Младият военен фелдшер отстъпи назад, а през това време Норман изкачи стълбите и надникна в басейна, напълнен догоре с вода. В мига, когато потопи тялото си в него, водата преля отвъд края.

— Това за какво е? — попита Норман.

— Съжалявам, доктор Джонсън, но ще трябва да се потопите напълно…

— Какво?

— Само за малко, сър…

Норман пое дъх, отпусна се под водата и почти веднага изплува.

— Чудесно, можете да излизате — каза фелдшерът и му подаде хавлия.

— За какво беше това? — повтори Норман докато изкачваше стълбичките.

— Измерване на общото тотално телесно съдържание на мазнини — обясни фелдшерът. — Необходимо ни е, за за да изчислим вашата сатхар.

— Моята сатхар?

— Сатурационна характеристика — поясни фелдшерът докато нанасяше нещо в бележника си. — О, Боже! — възкликна той. — Извън нормата сте.

— Хайде де.

— Тренирате ли, доктор Джонсън?

— От време на време — отвърна уклончиво той. Хавлията беше твърде малка за да я увие около кръста си. Защо ли тия от флотата използват такива малки кърпи?