— Пиете ли?
— От време на време — този път още по-уклончиво. А и какво друго да каже?
— Мога ли да попитам, кога за последен път сте приемали алкохол, сър?
— Не зная. Преди два или три дена — Сан Диего му се струваше безкрайно далеч. — Защо?
— Всичко е наред, доктор Джонсън. Да имате болки в ставите, колената и кръста?
— Не, защо?
— Случаи на загуба на съзнание, припадъци или причерняване?
— Не…
— Бихте ли седнали там, сър — фелдшерът посочи малко столче, до вграден в стената електронен прибор.
— Бих искал да ми обясните защо е всичко това — заяви Норман.
— Само гледайте в зелената точка, с широко отворени очи…
Усети рязък полъх в очите си и инстинктивно премигна. Макарата с милиметрова хартия се завъртя. Фелдшерът я откъсна и се загледа в нея.
— Благодаря, доктор Джонсън. А сега, ако обичате…
— Искам да получа от вас информация — рече Норман. — Искам да знам какво става.
— Разбирам, сър, но трябва да приключа с прегледа преди следващото ви съвещание в седемнадесет часа.
Норман легна по гръб, фелдшерът забоде по една игла в ръцете му, една в крака и последната — в слабините. Той извика от острата болка.
— Най-лошото мина, сър — успокои го фелдшерът. — Бихте ли притиснали с памук ето тук…
* * *
Носът му бе защипан с щипка, а в устата му пъхнат мундщук.
— Сега измерваме въглеродния двуокис — обясняваше фелдшерът. — Издишайте. Добре. Поемете въздух, издишайте…
Норман издиша. Гумената диафрагма пред него се изду, измествайки стрелката на скалата.
— Още веднъж, сър. Сигурен съм, че можете повече.
Норман не беше на същото мнение, но се подчини.
В стаята влезе друг фелдшер, стиснал гъсто изписан лист.
— Ето неговите телесни характеристики — рече той.
Първият фелдшер се намръщи.
— Барнс видя ли ги?
— Да.
— И какво каза?
— Каза че всичко е наред. Да продължаваме.
— Добре тогава. Той е шефът — първият фелдшер се обърна към Норман. — Поемете още веднъж, доктор Джонсън, дълбоко…
Опряха металния оразмерител на брадата и челото му. Усукаха метър около главата му. После поставиха оразмерителя между двете уши.
— Това за какво е? — попита Норман.
— За да ви направим шлем, сър.
— Не е ли по-лесно ако го премеря?
— Така го правим, сър.
Вечерята беше макарони и сирене, отдолу загоряла. Норман я блъсна встрани след няколко хапки.
На вратата се появи познатият фелдшер.
— Време е за съвещанието в седемнадесет часа — обяви той.
— Никъде няма да ходя, — отвърна Норман, — докато не получа отговори. Какво, по дяволите, правите с мен?
— Рутинно изследване преди дълбочинно натоварване, сър. Наредбите във ВМФ го изискват, преди да се спуснете долу.
— И защо да съм извън нормата?
— Моля, сър?
— Казахте, че съм бил извън нормата.
— А, това ли? Е, малко сте по-тежичък, сър, отколкото е предвидено в таблицата.
— Има ли някакъв проблем с моето тегло?
— Не би трябвало, сър.
— А какво показаха другите изследвания?
— Сър, здравето ви напълно отговаря на начина на живот, който водите.
— И мога ли да сляза долу? — запита Норман, надявайки се да получи отрицателен отговор.
— Долу ли? Говорих с капитан Барнс. Няма никакъв проблем, сър. А, сега, ако обичате, насам…
Всички останали вече бяха насядали в залата, с димящи чаши кафе пред тях. Норман се зарадва, че ги вижда. Отпусна се в креслото до Хари.
— Божичко, подложиха ли те на преглед?
— Ами да. Още вчера.
— Забиха ми в крака ей такава дълга игла — показа Норман.
— Наистина ли? При мен нямаше такова нещо.
— А караха ли те да дишаш с щипка на носа?
— И това не — отвърна Хари. — Изглежда, че към теб отношението е специално.
Норман си мислеше същото, но не му харесваха изводите. Внезапно се почувства уморен.
— И така, колеги, чака ни доста работа, а разполагаме само с три часа — обърна се към тях енергичен на вид човек и изгаси светлините. Норман дори не успя да го разгледа добре. В мрака се чуваше само гласа му. — Както знаете, законът на Далтон се отнася за налягането на парциални газове в смесена среда, или както е представено тук в алгебрична форма…
На екрана излезе първата графика.
PP = Ptot x %Vola
— А сега да видим как се изчислява парциалното налягане в абсолютни атмосфери, което е най-често използваният метод при…
Думите нямаха никакъв смисъл за Норман. Опита се да се съсредоточи върху потока от графики и таблици, но клепачите му натежаваха все повече и накрая заспа.
Читать дальше