Майкъл Крайтън - Сфера

— Искаш да кажеш, че сферата може би не е нито послание, нито трофей или клопка?

— Точно така — кимна Хари. — Сферата може да няма нищо общо с издирването на други форми на живот, или с проверката на степента на разумност. А промените, които предизвиква в нас да са само странично явление.

— Но защо, тогава е била създадена подобна машина? — запита Норман.

— Точно този въпрос би си задала и разумната бактерия относно комуникационния сателит — защо е създадена подобна машина?

— Погледнато така — намеси се Бет — може да не е машина. Сферата може да е форма на живот. Живо същество.

— Възможно — кимна Хари.

— Ако наистина е така, — продължи Бет, — не трябва ли да я съхраним жива?

— Ние не знаем дали наистина е жива.

Норман се облегна на стола.

— Всички тези предположения, — заговори той, — са много интересни. Но мисля, че най-сетне стигнахме до главния въпрос. Ние не знаем нищо за сферата. Ако питате мен, дори не бива да я наричаме сферата. Най-добре ще е да й казваме просто „сфера“. Защото не знаем какво представлява. Не знаем откъде е дошла. Не знаем жива ли е, или мъртва. Не знаем как е попаднала в космическия кораб. Не знаем нищо за нея, освен онова, което можем да си представим — а то ни говори повече за самите нас, отколкото за нея.

— Вярно — съгласи се Хари.

— Защото тя е нещо като огледало — добави Норман.

— Като стана дума, сетих се за още една възможност — прекъсна го Хари. — Сферата може да не е извънземна. Може да е създадена от хората.

Норман го погледна изненадан. Хари продължи:

— Помислете сами. Космически кораб от нашето бъдеще прониква през черна дупка в друга вселена, или в друга част на нашата вселена. Нямаме и най-малката представа, какво би могло да последва. Но да предположим, че е настъпило изкривяване на времето. Да предположим, че корабът, поел на път през 2043 година, е пътешествал хиляди и хиляди години. Нима не е възможно, членовете на екипажа да са създали сферата по време на това пътуване?

— Не ми се струва много вероятно — рече Бет.

— Все пак, помисли малко, Бет — отвърна Хари. Норман забеляза, че в държанието му липсваше предишната арогантност. Сега вече сме заедно в тази история, помисли си Норман, и ще се държим така до края. Докато се намираха на станцията, между тях непрестанно имаше търкания, но сега отношенията им бяха гладки, действията прекрасно координирани. Бяха се превърнали в група.

— Въпросът с прогнозирането на бъдещето винаги е стоял на дневен ред — обясняваше междувременно Хари. — Всъщност, хората открай време са живели с измамната мисъл, че могат да надзъртат в бъдещето. Леонардо да Винчи се опитал да създаде хеликоптер преди петстотин години, а Жул Верн предсказал появата на подводницата. Изхождайки от тези примери, ние вярваме че бъдещето е предсказуемо, но тази представа е погрешна. Защото нито Леонардо да Винчи, нито Жул Верн са били в състояние да си представят например компютъра. Самата концепция за компютъра изисква твърде много познания, сами по себе си немислими за онези времена. Това е информация от коренно различен вид, която, ако щете, е възникнала от нищото, но значително по-късно.

В същото положение се намираме и ние тримата сега. Как бихме могли да предположим, че хора от бъдещето ще отправят космически кораби към черните дупки, след като до преди няколко десетилетия дори не подозирахме за съществуването на черни дупки. Във всеки случай, няма съмнение, че не можем да си представим, какво ще постигне човечеството след хиляди години.

— Ако приемем, че сферата е дело на хората.

— Да. Ако го приемем.

— Ами ако не е? Ако е създание на чужда цивилизация? Имаме ли, тогава, право да изтрием всички човешки знания за сферата?

— Не зная — Хари поклати глава. — Но решим ли, да я забравим…

— И то ще стане — довърши Норман.

Бет беше втренчила поглед в масата.

— Де да можеше да попитаме някого — рече накрая тя.

— Няма кого да попитаме — възрази Норман.

— Но ще можем ли наистина да я забравим? — рече Бет. — Ще успеем ли?

Настъпи продължително мълчание.

— Да — кимна накрая Хари. — Без съмнение. Мисля, че вече разполагаме с доказателства, че ние ще забравим за нея. И това решава онзи логически въпрос, който не ми даваше мира от самото начало, от първото проникване в космическия кораб. Защото на кораба липсваше нещо много важно.

— Да? И какво?

— Каквито и да било признаци, че създателите на кораба вече са знаели, че пътуването през черните дупки е възможно.