Майкъл Крайтън - Щамът Андромеда

— Да, ще ти съобщя — отзова се с готовност Робъртсън.

Разговорът свърши и учените се оттеглиха от залата. Хол поостана и започна да се рови из съобщенията в кутията. Повечето от тях бяха неразбираеми за него — някакви безсмислени непознати кодове, и той скоро се отказа от това безнадеждно занимание — изостави го малко преди да стигне до препечатаното от вестника съобщение за странната смърт на офицера от пътната полиция в щата Аризона — Мартин Уилис.

След като стана ясно, че всяка минута е скъпа, резултатите от спектралния и биохимичния анализ, които по-рано не се смятаха за най-важни, придобиха изведнъж първостепенно значение. Учените се надяваха, че най-после ще се разбере в общи линии дали има сходство между организмите от щама „Андромеда“ и земните форми на живот.

Когато компютърът подаде изчисленията, Ливит и Бъртън веднага се заеха с тях. Цифрите бяха наредени в колонка, напечатани върху зелена хартия.

ДАННИ ОТ МАС-СПЕКТРОМЕТРИЧНИЯ АНАЛИЗ

ПРОЦЕНТЕН СЪСТАВ

ОБРАЗЕЦ 1 — ЧЕРЕН ПРЕДМЕТ С НЕИЗВЕСТЕН ПРОИЗХОД

Н Не

21.07 O

Li Be B C N O F

O O O 54.90 0 18.00 O

Na Mg Al Si P S Cl

O O O 00.20 — 01.01 O

K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni

0 0 0 ’ — — — — — —

Cu Zn Ga Ge As Se Br

— — 0 0 0 0 34 0

СЪДЪРЖАНИЕТО НА ВСИЧКИ ПО-ТЕЖКИ ЕЛЕМЕНТИ Е НУЛЕВО

ОБРАЗЕЦ 2 — ЗЕЛЕН ПРЕДМЕТ С НЕИЗВЕСТЕН ПРОИЗХОД

H He

27.00 O

Li Be B C N O F

O O O 45.00 05.00 21.00 0

СЪДЪРЖАНИЕТО НА ВСИЧКИ ПО-ТЕЖКИ МЕТАЛИ Е НУЛЕВО

КРАЙ НА ПРОГРАМАТА

СТОП

Резултатите бяха достатъчно ясни. Черната песъчинка съдържаше водород, въглерод и кислород, значително количество сяра, силиций, селен и следи от някои други елементи.

Зеленото петно пък съдържаше водород, въглерод, азот и кислород. Нищо повече. И на двамата им се стори странно, че и песъчинката, и зеленото петно имат толкова сходен химичен състав, но зеленото петно съдържаше азот, а песъчинката — не.

Изводът беше очевиден: черната песъчинка не беше изобщо никаква песъчинка, а някаква материя, близка до земното органично вещество, нещо подобно на пластмаса.

А зеленото петно, вероятно жива материя, беше съставено от елементи, които по пропорции бяха близки до живите организми. На земята тези четири елемента — водород, въглерод, азот и кислород — представляваха деветдесет и девет процента от съдържанието на всички елементи в живите организми.

Резултатите от анализа ги окуражиха. Те говореха за съществуването на сходство между зеленото петно и земния живот. Но надеждите им изчезнаха, щом видяха данните от биохимичния анализ.

Срещу названията на всяка аминокиселина, акуратно подредени от компютъра, стояха по една нула за черното и една за зеленото вещество.

— Невероятно — промълви Ливит, загледан в листовете. — Погледни.

— Нито аминокиселини, нито белтъци — каза Бъртън.

— Живот без белтъци — Ливит поклати глава, — нима най-лошите ми предчувствия ще се окажат верни?

На земята организмите бяха еволюирали благодарение на способността си да осъществяват биохимичните реакции в малко пространство с помощта на белтъчните ензими. Биохимиците се опитват да възпроизвеждат тези реакции, но успяват само за някои от тях, и то като ги изолират от останалите.

В живата клетка всичко е по-различно. Там на малко по обем пространство протичат реакции, които осигуряват енергията, растежа и движението. Те са неотделими една от друга и човек не може да ги възпроизведе по същия начин, както не може да приготви цяла вечеря, от ордьовъра до десерта, като смеси всички необходими продукти и ги сготви наведнъж, а чак после се заеме да отделя ябълковия сладкиш от сиренето.

А в клетките с помощта на ензимите се осъществяват стотици различни реакции. Всеки ензим е като специализиран работник в кухнята, който върши само едно нещо. Така например хлебарят не може да направи бифтек, а кебапчията не може да свари на скарата супа.

Но ензимите имат и друга обща функция. Те правят възможни химични реакции, които без тях не биха се осъществили. Биохимикът можеше да ги възпроизведе, като използва висока температура, високо налягане или силни киселини. Но нито човешкото тяло, нито клетката биха понесли тези непривични условия. Ензимите, „сватовете на живота“, улесняваха протичането на реакциите при нормална телесна температура и атмосферно налягане.

Ензимите бяха необходими, за да има живот на земята. Но ако някоя друга форма на живот можеше да съществува без тях, значи тя сигурно се е развила по съвсем друг начин.