Майкъл Крайтън - Щамът Андромеда

Загаси светлината и пусна лъча. Завъртя няколко копчета, докато го фокусира. И ето го образа на екрана — зелен и черен.

Невероятно.

Пред очите му се очерта една-единствена единица на този организъм — идеален правилен шестоъгълник, всяка една от страните на който плътно се допираше до друг шестоъгълник. Вътрешността на шестоъгълника беше разсечена от клинове. Те се срещаха точно в центъра на структурата. Всичко това създаваше впечатление за математическа точност — нещо съвсем различно от представите за живота на Земята.

Приличаше на кристал.

Стоун се усмихна. Ливит щеше да е доволен — той страшно обичаше такива ефектни главозамайващи неща. Ливит също често беше споменавал за възможността да съществува живот, основан на кристална структура или подчинен на строго определен модел.

Стоун реши да извика Ливит.

Още от вратата Ливит видя всичко и заяви:

— Ето отговора.

— На кое?

— Ами как функционира организмът. Видях получените резултати от спектралния и биохимичния анализ.

— Е?

— Организмът е съставен от водород, въглерод, кислород и азот. А няма никакви аминокиселини. Никакви. Това означава, че няма белтъци, няма и ензими. Чудех се как могат да живеят на безбелтъчна основа. Сега разбирам.

— Кристална структура.

— Изглежда — Ливит се втренчи в екрана. — В три измерения, шестоъгълна пластинка, прилична на керамична плочка. Осемстенна фигура, всяка от двете големи стени е шестоъгълник, а вътре — срещащи се клиновидни отсечки.

— Те могат да служат и за разделяне на биохимичните функции.

— Да — каза Ливит и се намръщи.

— Какво има?

Ливит се замисли, искаше да си спомни нещо забравено, някакъв сън за къща и град. Почна да си спомня. Къща и град. Как къщата стоеше сама и как функционираше в рамките на града.

Спомни си целия сън.

— Интересно как тази единствена структура се свързва с другите.

— Чудите се дали това не е част от по-висш организъм ли?

— Именно. Дали наистина този организъм е самостоятелен като бактерия, или е част от по-голям орган или от по-голям организъм? Ако вие например гледате клетка от дроб, можете ли да предположите от какъв орган е тя? И какво би представлявала една мозъчна клетка без останалия мозък?

Стоун се загледа в екрана.

— Малко необикновено сравнение. Защото клетките на дроба могат да се възстановяват, а на мозъка — не.

Ливит се усмихна:

— Теорията за пратеника?

— А защо не — продължи Стоун.

Автор на „Теорията на пратеника“ беше Джон Р. Самюълз — инженер по съобщителна техника. В своя доклад на Петата ежегодна конференция по астронавтика и съобщителна техника той направи преглед на някои теории за начина, който други цивилизации биха избрали за контакт с нас. Той твърдеше, че и най-напредничавите схващания по този въпрос са незадоволителни и че по-развитите цивилизации сигурно ще намерят по-добри методи.

— Да предположим — започна той, — че дадена култура иска да изучи Вселената. Да предположим, че тя поиска да съобщи за своето съществуване в Галактиката, да изпрати информация, доказателство за своето съществуване във всички направления. Кой е най-добрият начин за това? Радиовълните? Едва ли, прекалено бавни, прекалено скъпи и много бързо заглъхват. Телевизията? — Още по-лошо. Даже силните сигнали след няколко милиарда километра угасват. Да се генерират светлинните лъчи пък е фантастично скъпо. Даже ако се намери средство да се взривят цели звезди, самото Слънце — това ще струва скъпичко.

Освен необходимите средства, друг недостатък, характерен за всяко излъчване, е, че с увеличаването на разстоянието силата на сигнала рязко намалява. Една лампичка, която свети непоносимо силно на три метра и се вижда на петнадесет километра, е съвсем неразличима на милион километри. Лъчистата енергия намалява пропорционално на радиуса на четвърта степен — прост необорим закон.

Така че тук би могло да се използва не физиката, а биологията. Трябва да се създаде комуникационна система, чиито сигнали да не намаляват своята сила с увеличаване на разстоянието, а да оставят толкова мощни на милиони километри, колкото са били в момента на излъчването си.

Накратко, трябва да се създаде организъм, способен да пренесе нужното съобщение, да може да се възпроизвежда, да е евтин и да се размножава във фантастични количества. Срещу минимална суровина да може да се получават трилиони такива пратеници. Освен това да са устойчиви на суровите условия на космическото пространство и да могат да растат и да се размножават. Само след няколко години броят им би бил неимоверно голям и те ще се носят във всички посоки на Галактиката, очаквайки да установят контакт с жива материя.