Не по-малко песимистично настроен беше и към резултатите от електронната микроскопия. Електронният микроскоп беше едно полезно устройство, но понякога той усложняваше нещата, вместо да ги опрости. Благодарение на него се получаваше голямо увеличение и ясни детайли — но само ако човек знаеше къде да гледа. Много беше удобен; подходящ за наблюдение на една клетка или на част от клетка, но първо трябваше да решиш коя клетка да изследваш. А в човешкото тяло имаше милиарди клетки.
В края на десетте часа работа Бъртън седна да обмисли какво е научил дотук. Направи си следния малък списък:
1. Смъртоносният агент е с размери приблизително един микрон. Следователно, той не е нито газ, нито молекула, нито дори голяма белтъчна молекула или вирус. Има големината на клетка и по всяка вероятност е някакъв едноклетъчен организъм.
2. Смъртоносният агент се разпространява по въздуха. Мъртвите организми не са заразни.
3. Отровният агент се вдишва от жертвата през белите дробове. Оттук по всяка вероятност навлиза в кръвта и причинява съсирване.
4. Смъртоносният агент причинява смърт чрез съсирване. Това става за секунди и съвпада с общото съсирване на кръвта в цялата кръвоносна система.
5. Антикоагулиращите препарати не предотвратяват този процес.
6. Никакви други патологични изменения не се наблюдават в умрялото животно.
Бъртън прочете списъка и поклати глава. Антикоагулантите може и да не действат, но фактът си е факт — все пак нещо спира този процес. Не може да няма начин да се спре. Той беше уверен в това.
Защото двама души бяха оживели.
В единадесет часа и четиридесет и седем минути Марк Хол стоеше наведен над компютъра и гледаше съсредоточено резултатите от лабораторните изследвания на Питър Джексън и бебето. Компютърът даваше резултатите един след друг, веднага щом постъпиха от автоматичното лабораторно устройство. Почти всички бяха готови.
Детето беше съвсем нормално. Компютърът показваше недвусмислено:
ПАЦИЕНТ: ДЕТЕ
ВСИЧКИ ЛАБОРАТОРНИ ПОКАЗАТЕЛИ НОРМАЛНИ.
Виж, Питър Джексън беше нещо друго. Той имаше съществени отклонения от нормалното.
ПАЦИЕНТ: ДЖЕКСЪН, ПИТЪР
ЛАБОРАТОРНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ НЕ СА В ГРАНИЦИТЕ НА НОРМАЛНОТО
Вид на анализа Нормално Фактически
хематокрит 38–54 21 първични
25 повторно
29 повторно
33 повторно
37 повторно
Остатъчен азот 10–20 50 повторно
Ретикулоцити 1 6 повторно
В кръвта има значително количество незрели еритроцити
PH на кръвта 7.40 7.31
РУЕ 9 29
Амилаза 70–200 450
Беше лесно да се разберат някои от резултатите, но не всички. Хематокритът например растеше, защото на Джексън му преливаха кръв, наситена с еритроцити. Остатъчният азот, който характеризираше дейността на бъбреците, се оказа по-висок от нормалното, може би поради намаленото кръвообращение.
Другите резултати следваха естествено от загубата на кръв. Ретикулоцитите се повишиха от един на шест процента — Джексън беше получил анемия. Наличието на множеството незрели еритроцити доказваше, че организмът му се бореше да възстанови загубената кръв и затова вкарваше в кръвообращението млади незрели клетки.
Протромбиновото време доказваше, че въпреки кръвоизлива някъде в храносмилателната система кръвта му се съсирваше съвсем нормално, а скоростта на утаяването на еритроцитите — че в организма имаше тъкани, които се рушаха.
Показателите за PH обаче бяха доста странни. Цифрата 7.31 показваше повишена киселинност на кръвта, макар и не твърде голяма. Хол не знаеше как да обясни това. Компютърът също.
ПАЦИЕНТ: ДЖЕКСЪН, ПИТЪР
ВЪЗМОЖНИ ДИАГНОЗИ:
1. ОСТРА ХРОНИЧЕСКА ЗАГУБА НА КРЪВ
ВЕРОЯТНО ОТ ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА — 0,884
ДРУГИ СТАТИСТИЧЕСКИ СЪЩЕСТВЕНИ ИЗТОЧНИЦИ НЯМА
2. ПОВИШЕНА КИСЕЛИННОСТ НА КРЪВТА.
ПРОИЗХОД НЕИЗВЕСТЕН.
НЕОБХОДИМИ СА ОЩЕ ДАННИ.
НЕОБХОДИМА Е ИСТОРИЯТА НА БОЛЕСТТА.
Хол прочете написания текст и сви рамене. Компютърът може да пожелае и да разговаря с пациента. Лесно е да се каже, но нали Джексън беше в безсъзнание и ако той наистина бе взимал нещо, от което се беше повишила киселиността на кръвта му, те не можеха да узнаят това, докато той не дойдеше в съзнание.
А може би — да изследва газовете в кръвта. Обърна се към компютъра и натисна копчето за газовете в кръвта.
Но компютърът си знаеше своето.
Читать дальше