Майкъл Крайтън - Щамът Андромеда

Не по-малко песимистично настроен беше и към резултатите от електронната микроскопия. Електронният микроскоп беше едно полезно устройство, но понякога той усложняваше нещата, вместо да ги опрости. Благодарение на него се получаваше голямо увеличение и ясни детайли — но само ако човек знаеше къде да гледа. Много беше удобен; подходящ за наблюдение на една клетка или на част от клетка, но първо трябваше да решиш коя клетка да изследваш. А в човешкото тяло имаше милиарди клетки.

В края на десетте часа работа Бъртън седна да обмисли какво е научил дотук. Направи си следния малък списък:

1. Смъртоносният агент е с размери приблизително един микрон. Следователно, той не е нито газ, нито молекула, нито дори голяма белтъчна молекула или вирус. Има големината на клетка и по всяка вероятност е някакъв едноклетъчен организъм.

2. Смъртоносният агент се разпространява по въздуха. Мъртвите организми не са заразни.

3. Отровният агент се вдишва от жертвата през белите дробове. Оттук по всяка вероятност навлиза в кръвта и причинява съсирване.

4. Смъртоносният агент причинява смърт чрез съсирване. Това става за секунди и съвпада с общото съсирване на кръвта в цялата кръвоносна система.

5. Антикоагулиращите препарати не предотвратяват този процес.

6. Никакви други патологични изменения не се наблюдават в умрялото животно.

Бъртън прочете списъка и поклати глава. Антикоагулантите може и да не действат, но фактът си е факт — все пак нещо спира този процес. Не може да няма начин да се спре. Той беше уверен в това.

Защото двама души бяха оживели.

В единадесет часа и четиридесет и седем минути Марк Хол стоеше наведен над компютъра и гледаше съсредоточено резултатите от лабораторните изследвания на Питър Джексън и бебето. Компютърът даваше резултатите един след друг, веднага щом постъпиха от автоматичното лабораторно устройство. Почти всички бяха готови.

Детето беше съвсем нормално. Компютърът показваше недвусмислено:

ПАЦИЕНТ: ДЕТЕ

ВСИЧКИ ЛАБОРАТОРНИ ПОКАЗАТЕЛИ НОРМАЛНИ.

Виж, Питър Джексън беше нещо друго. Той имаше съществени отклонения от нормалното.

Вид на анализа Нормално Фактически

хематокрит 38–54 21 първични

25 повторно

29 повторно

33 повторно

37 повторно

Остатъчен азот 10–20 50 повторно

Ретикулоцити 1 6 повторно

В кръвта има значително количество незрели еритроцити

PH на кръвта 7.40 7.31

РУЕ 9 29

Амилаза 70–200 450

Беше лесно да се разберат някои от резултатите, но не всички. Хематокритът например растеше, защото на Джексън му преливаха кръв, наситена с еритроцити. Остатъчният азот, който характеризираше дейността на бъбреците, се оказа по-висок от нормалното, може би поради намаленото кръвообращение.

Другите резултати следваха естествено от загубата на кръв. Ретикулоцитите се повишиха от един на шест процента — Джексън беше получил анемия. Наличието на множеството незрели еритроцити доказваше, че организмът му се бореше да възстанови загубената кръв и затова вкарваше в кръвообращението млади незрели клетки.

Протромбиновото време доказваше, че въпреки кръвоизлива някъде в храносмилателната система кръвта му се съсирваше съвсем нормално, а скоростта на утаяването на еритроцитите — че в организма имаше тъкани, които се рушаха.

Показателите за PH обаче бяха доста странни. Цифрата 7.31 показваше повишена киселинност на кръвта, макар и не твърде голяма. Хол не знаеше как да обясни това. Компютърът също.

ПАЦИЕНТ: ДЖЕКСЪН, ПИТЪР

ВЪЗМОЖНИ ДИАГНОЗИ:

1. ОСТРА ХРОНИЧЕСКА ЗАГУБА НА КРЪВ

ВЕРОЯТНО ОТ ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА — 0,884

ДРУГИ СТАТИСТИЧЕСКИ СЪЩЕСТВЕНИ ИЗТОЧНИЦИ НЯМА

2. ПОВИШЕНА КИСЕЛИННОСТ НА КРЪВТА.

ПРОИЗХОД НЕИЗВЕСТЕН.

НЕОБХОДИМИ СА ОЩЕ ДАННИ.

НЕОБХОДИМА Е ИСТОРИЯТА НА БОЛЕСТТА.

Хол прочете написания текст и сви рамене. Компютърът може да пожелае и да разговаря с пациента. Лесно е да се каже, но нали Джексън беше в безсъзнание и ако той наистина бе взимал нещо, от което се беше повишила киселиността на кръвта му, те не можеха да узнаят това, докато той не дойдеше в съзнание.

А може би — да изследва газовете в кръвта. Обърна се към компютъра и натисна копчето за газовете в кръвта.

Но компютърът си знаеше своето.