Майкъл Крайтън - Щамът Андромеда

— В папката пишеше също, че това устройство има някаква връзка с „Хипотезата за решаващия глас“.

— Да, така е.

— Какво значи това? Нали знаете, че страницата е иззета от папката?

— Знам — потвърди Ливит. — После ще говорим пак.

Колата сви от нащърбения асфалт по един прашен път. Вдигна се пушилка и въпреки горещината бяха принудени да затворят прозорците. Хол запали цигара.

— Това ти е последната — каза Ливит.

— Знам. Нека да й се насладя.

От дясната страна те подминаха надпис:

ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ

ВХОД ЗАБРАНЕН

Но никъде нямаше нито ограда, нито пазач, нито кучета — само този олющен, поизтрит знак.

— Страшни мерки за безопасност — забеляза Хол.

— Нали разбираш, не искаме да предизвикаме подозрение. Мерките за безопасност са по-добри, отколкото изглеждат, не се безпокой.

Минаха още около половин километър. Колата подскачаше по лошия път. Когато превалиха хълма, пред Хол се откри една огромна кръгла ограда, може би сто метра в диаметър. Висока беше три метра, много здрава и на определени места покрита с бодлива тел. Вътре имаше обикновена дървена постройка, а около нея — царевица.

— Каква е тази царевица? — попита Хол.

— Много хитро, нали?

Стигнаха до входа. Един мъж с груби фермерски панталони и памучна фланелка им отвори вратата. Той държеше сандвич и енергично дъвчеше. Усмихна се и им намигна. После им махна с ръка, като продължаваше да дъвче. Надписът на вратата гласеше:

ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ

МИНИСТЕРСТВО НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО — САЩ

ОПИТНА СТАНЦИЯ ПО УСВОЯВАНЕ НА ПУСТИННИ ЗЕМИ

Ливит мина през входа и спря пред дървената сграда. Остави ключовете в колата и излезе. Хол го последва.

— Сега какво ще правим?

— Ще влезем — отговори Ливит.

Влязоха направо в малка стая. Вътре до разклатено бюро седеше един мъж с каубойска шапка, карирана спортна риза и вратовръзка. Четеше вестник и обядваше сандвичи, както и мъжът на вратата. Той ги погледна и се усмихна любезно.

— Здрасти.

— Здравейте — отвърна Ливит.

— С какво мога да ви бъда полезен?

— Само минаваме оттук, на път за Рим — каза Ливит.

Мъжът кимна.

— Знаете ли колко е часът?

— Часовникът ми спря вчера — отговори Ливит.

— Дявол да го вземе — изруга мъжът.

— Сигурно от горещината.

Ритуалът свърши и мъжът отново кимна. Тогава те минаха покрай него и излязоха от преддверието в един коридор. На вратите имаше табелки: „Инкубатори за семена“, „Контрол на влажността“, „Анализ на почвата“. В сградата работеха пет-шест души, всички облечени небрежно, но явно много заети.

— Това е истински селскостопански институт — обясни Ливит. — Даже, ако поискаш, човекът, когото видяхме преди малко, може да те разведе из лабораториите и да ти обясни целта на експериментите. Тези хора се опитват главно да отгледат различни видове царевица в почва с ниска влажност и висока алкалност.

— А инсталацията „Уайлдфайър“?

— Тука е — отвърна Ливит. Той отвори вратата с надпис „Склад“ и те се намериха в тясна стаичка, пълна с мотики, гребла и маркучи.

— Влизай — нареди Ливит.

Хол влезе. Ливит затвори вратата след себе си. Изведнъж Хол почувства, че подът под краката му потъва и те започнаха да се спускат надолу, заедно с греблата и маркучите.

След малко се озоваха в модерна празна стая, залята от студена флуоресцентна светлина. Стените бяха боядисани в червено. Единственият предмет в стаята беше правоъгълна, висока до кръста кутия, която Хол оприличи на катедра. Беше покрита със светещо, зеленикаво стъкло.

— Ела при анализатора — каза Ливит. — Постави си ръцете на стъклото, с дланите надолу.

Хол изпълни всичко. Той почувства леко бодване по пръстите и после чу бръмченето на машината.

— Добре. Сега се отмести.

След това Ливит сам се доближи, сложи ръцете си върху кутията, почака да чуе бръмченето и после обясни:

— Това е всичко. Ти спомена за мерките за сигурност: ще ти ги покажа преди да влезем в лабораториите.

Той кимна към вратата на отсрещната страна на стаята.

— Какво е това?

— Анализатор на отпечатъците от пръстите и дланите — отвърна Ливит. — Всичко е напълно автоматично. Отчита до десет хиляди дерматографски линии, така че грешките са почти изключени. В блока на паметта са заложени сведения за всеки, който има достъп до „Уайлдфайър“.

Ливит бутна вратата в ъгъла. Зад нея се оказа още една с надпис: „Охрана“, която безшумно се плъзна встрани. Влязоха в затъмнена стая. Пред пулта с множество светещи зелени скали стоеше само един-единствен човек.