Майкъл Крайтън - Щамът Андромеда

Хол разлистваше останалата част от папката — търсеше нещо, което би го заинтересувало. И изведнъж стигна до една доста особена страница — Хипотезата за решаващия глас.

Страница 255 от всичко 274 страници

ПО НАРЕЖДАНЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА ТАЗИ СТРАНИЦА ОТ НАСТОЯЩАТА СВРЪХСЕКРЕТНА ПАПКА Е ИЗЗЕТА.

СТРАНИЦАТА Е НОМЕР „двеста петдесет и пет“

КОДОВОТО ИМЕ НА ПАПКАТА Е: Уайлдфайър

СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИЗЗЕТИЯ МАТЕРИАЛ: Хипотеза за решаващия глас

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ЧИТАТЕЛЯ: СТРАНИЦАТА Е ИЗЗЕТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С УСТАНОВЕНИТЕ ПРАВИЛА, НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ДОКЛАДВА.

КОД ЗА КОМПЮТЪРА ПОВТОРЕНИЕ

255 УАЙЛДФАЙЪР 255

Хол тъкмо се мръщеше и се чудеше какво ли означава това, когато чу гласа на пилота:

— Доктор Хол!

— Да.

— Току-що преминахме последния контролен пункт. След четири минути кацаме.

— Добре — каза Хол. — Знаете ли точно къде?

— Мисля, че това е Флетрок, Невада.

— Добре.

След няколко минути самолетът спусна колесника и намали скоростта.

Невада беше идеалното място за базата „Уайлдфайър“. От всичките петдесет щата Сребърният щат заемаше седмо място по площ и четиридесет и девето по брой на населението. Той е най-слабо населеният щат след Аляска. Особено като се има предвид, че осемдесет и пет процента от четиристотин и четиридесетте хилядното население на щата живее в Лас Вегас, Рано или Карсън Сити, гъстотата от 1,2 души на квадратен километър го правеше доста подходящо място за програми като „Уайлдфайър“ и наистина много от тях бяха разположени тук.

Наред с известния атомен полигон във Винтън Флетс тук се намира и станцията за свръхвисоки енергии в Мартиндейл и координационният център на военновъздушните сили близо до Лос Гейдъс. Повечето от тези центрове са построени в южната част на щата, още преди Лас Вегас да достигне двадесет милиона посетители годишно. Отскоро всички тези изпитателни станции почнаха да се съсредоточават в северозападния край на Невада, който още е сравнително по-изолиран. Секретните списъци на Пентагона включват още пет нови центъра на тази територия, чиито цели са все още неизвестни.

Хол кацна по обед, в най-голямата горещина. Нямаше нито едно облаче по бледосиньото небе. Слънцето грееше безмилостно. Слезе от самолета и тръгна към малката желязна барака. Краката му затъваха в размекнатия асфалт и той си мислеше, че може би това летище е направено да се ползва само през нощта. Сигурно само тогава асфалтът е твърд.

Вътре в бараката беше прохладно. Климатичната инсталация работеше с пълна сила. Наредбата беше скромна: масичка за игра на карти в единия ъгъл, където стояха двама пилоти — играеха покер и пиеха кафе. В другия ъгъл часовоят с автомат през рамо говореше по телефона. Той даже не вдигна поглед, когато Хол влезе.

Близо до телефона имаше машина за кафе. Хол и пилотът на неговия самолет се приближиха до нея и си наляха. Хол отпи една глътка и попита:

— И къде е този град? Аз не го забелязах, докато летяхме.

— Не знам, сър.

— Идвали ли сте тук друг път?

— Не, сър. Това летище е встрани от основните маршрути.

— Кого всъщност обслужва то?

В този момент Ливит влезе и извика Хол. Бактериологът го изведе пак навън на жегата, към един светлосин автомобил, паркиран зад бараката. На колата нямаше никакви номера, нямаше и шофьор. Ливит седна зад кормилото и повика Хол да влезе вътре.

Когато Ливит запали мотора, Хол каза:

— Тук май не ни ценят много.

— О, ценят ни и още как, но няма шофьори. Изобщо тук се използват точно толкова хора, колкото е необходимо. Броят на бъбривците е намален до минимум.

Караха през една пустинна, хълмиста местност. В далечината се синееха планини — очертанията им се губеха в маранята на пустинята. Пътят беше прашен и целият в дупки сякаш с години не е бил използван.

Хол забеляза това.

— Така ти се струва. Колко усилия ни струваше строежът му! Почти пет хиляди долара.

— Защо ви беше?

Ливит сви рамене.

— Трябваше да премахнем следите от тракторите. Огромно количество тежки съоръжения трябваше да се пренесат по тези пътища. А не бихме искали хората да се чудят какво ли е минавало оттук.

— Предпазни мерки — продължи Хол след известна пауза. — А, да, нали четох там в онази папка, някакво самоунищожаващо се атомно устройство…

— Е, и какво?

— То съществува ли в действителност?

— Съществува.

Инсталирането на устройството беше доста уязвима точка в началните планове на програмата „Уайлдфайър“. Стоун и другите настояваха правото на последно решение — да взривят или да не взривят — да бъде тяхно. Но комисията по ядрена енергия, както и правителството, се противопоставиха. Дотогава правителството не бе изпускало контрола над ядрените устройства от ръцете си. Стоун доказа, че в случай на авария в лабораторията може да няма време да се допитват до Вашингтон, за да получат заповед за взривяване от Президента.