Майкъл Крайтън - Щамът Андромеда

Чудеше се какво ли може да означава това негово пътуване с хеликоптера.

Джеръми седеше срещу него и се опитваше да скрие неприязънта, която изпитваше към външния му вид. Под пластмасовия костюм Бъртън носеше мръсна спортна риза с петно на левия джоб, панталоните му бяха изтъркани и омачкани. Стоун имаше чувството, че дори косата му е рошава и мазна.

Той гледаше втренчено през прозореца, като се опитваше да мисли за друго.

— Петдесет души са умрели в продължение на осем часа след приземяването на „Скууп VII“. Въпросът е как се разпространява инфекцията.

— Предполагам по въздуха — каза Бъртън.

— Да. Може би.

— Всички смъртни случаи са, изглежда, в непосредствена близост до града — продължи Бъртън. — Има ли някакви сведения за смъртни случаи по-далече?

Стоун поклати отрицателно глава.

— Помолих военните да се занимаят с този въпрос. Те проверяват заедно с пътния патрул, но досега няма такива сведения.

— А вятър?

— За щастие, миналата вечер вятърът е бил лек, петнадесет километра в час. Духал е постоянно от юг и към полунощ е спрял. Доста необикновено за това време на годината, както ми казаха.

— За наше щастие.

— Да — кимна Стоун, — и за друго имаме късмет. Няма никакво важно населено място в радиус от почти сто и осемдесет километра. На север е Лас Вегас, на запад — Сан Бернардино, а на изток — Финикс. Няма да е добре, ако заразата стигне до някое от тях.

— Докато няма вятър, може би ще успеем.

— Може би — съгласи се Стоун.

През следващия половин час двамата мъже обсъждаха възможните посоки за разпространение на заразата, като използваха куп работни карти, приготвени за една нощ от компютърния център в базата Вандънбърг. На тях се нанасяха комплексни анализи на географските фактори — в дадения случай те бяха контурни модели на югозападната част на САЩ с указани посоки на ветровете.

После преминаха към друг въпрос: за колко време е настъпила смъртта. И двамата бяха слушали записа от фургона. Съгласиха се, че всички в Пидмонт, изглежда, са умрели бързо.

— Дори ако прережеш гърлото на човек с бръснач — каза Бъртън, — смъртта не може да настъпи толкова бързо, както тук. Като се разрежат сънните артерии и шийните вени, минават от десет до четиридесет секунди, докато човек изпадне в безсъзнание, и почти минута, докато умре.

— А в Пидмонт, изглежда, всичко е станало за секунда-две.

Бъртън сви рамене.

— Може би травма или удар в главата — предположи той.

— Да, а може и газ с нервно-паралитично въздействие.

— И това е съвсем възможно.

— Или такъв газ, или нещо твърде сходно — каза Стоун. — Ако беше някакъв вид блокиране на ензимите, както например с арсеник или стрихнин — обикновено минават от петнадесет до тридесет секунди, а понякога и повече. Докато поразяването на нервната система, нервно-мускулните възли или мозъчната кора е много по-бързо. Почти мигновено.

— Ако това е някакъв бързодействащ газ, той трябва лесно да прониква в дробовете.

— Или в кожата — добави Бъртън. — Или през слизестите тъкани. През всякаква пореста повърхност.

Бъртън попипа пластмасовия си костюм.

— Ако наистина този газ е толкова леснопроникващ…

Стоун се подсмихна.

— Скоро ще разберем.

От микрофона се чу гласът на пилота:

— Господа, наближаваме Пидмонт. Чакаме вашите заповеди.

— Направете кръг, за да огледаме отгоре — нареди Стоун.

Въртолетът направи стръмен вираж. Двамата мъже погледнаха надолу към града. Лешоядите бяха дошли още през нощта и накацали на купчини около телата.

— Точно от това се и страхувах.

— Те могат да станат преносители на заразата — промълви Бъртън. — Ядат от заразените и разнасят микробите.

Стоун кимна, като не откъсваше поглед от прозореца.

— Какво да правим?

— Да ги отровим с газ — предложи Стоун. Включи микрофона и попита пилота: — Имаме ли газ?

— Да, сър.

— Направете още една обиколка и покрийте с него целия град.

— Да, сър.

Хеликоптерът се наклони и зави назад. Скоро двамата мъже не можеха да видят нищо под себе си от облака светлосин газ.

— Какъв е този газ?

— Хлоразин — отговори Стоун. — В малки дози поразява обмяната на веществата, а птиците имат ускорена обмяна. Те са съставени само от пера и мускули. Пулсът им е двадесет и един удара и много от тях поемат повече храна от собственото си тегло.

— Газът разрушава органичните съединения, така ли?

— Да. Веднага ще умрат.

Хеликоптерът направи още един кръг и забръмча на едно място. Постепенно облакът се разсея от лекия вятър, придвижвайки се на юг. Скоро отново можаха да видят земята. Стотици птици лежаха там. Някои още потреперваха конвулсивно с криле, други бяха вече мъртви.