Гордън Диксън - Разрушителят на светове

— Блейс, това са записките ми — колко мляко на ден дава всяка коза. Но млякото е различно — и по количество, и по качество. Можеш ли да ми помогнеш да пресметна кои кози ми носят най-голяма печалба?

Блейс хвърли един поглед на хартийките. На всяка от тях бяха отбелязани датата, името на козата и една цифра, която най-вероятно означаваше количеството събрано мляко.

— Тези цифри какво представляват, чичо — обем или тегло?

— Да, това е количеството мляко в литри и части от литъра, което получаваме ежедневно от всяка коза. Но защо ти е да знаеш това?

— Просто ми хрумна нещо… — поколеба се Блейс. Мозъкът му бързо защрака, съпоставяйки няколкото дочути тук-там изказвания на негови познати. — Ако вместо да се мери в литри, млякото се претегля всяка сутрин… Струва ми се, че колкото по-гъсто е млякото, толкова и маслеността му ще е по-висока. — Той отново се поколеба. — Така ще да е, чичо. Но сигурно може да се направи и другояче, например, ако от млякото на някоя коза се получава повече кашкавал, отколкото от млякото на другите…

— Хм… Защо пък не? — каза Хенри. — Мога да проверя това в районната ни библиотека. Но как да сравнявам козите?

— Можете да си направите специална таблица, чичо — вече по-уверено каза Блейс. Един от мъжете, който по едно време живееше с майка му, му показа как се прави това. Наистина, тогава Блейс я видя на екрана на монитора, но сигурно нямаше да му е трудно да я начертае с молив на лист хартия.

— Трябва да напишете имената на козите най-отгоре на листа, а най-отляво, в колонка — датите. После ще нанасяте количеството мляко, което дава ежедневно всяка коза, и накрая на годината ще теглите чертата. Така ще получите ясна представа за козите си.

— Да. — Хенри продължаваше да гледа листчетата хартия. — Ще проверя и това в библиотеката. Оказва се, че можеш да ми бъдеш много полезен, Блейс. Благодаря на Господа за помощта ти.

— Аз трябва да му благодаря, чичо, за това, че мислите, че мога да съм ви от полза — отреагира в отговор Блейс.

Хенри го погледна, и момчето забеляза на лицето на чичо си една от редките му, сдържани усмивки.

— Е, добре, стига за това — рязко прекъсна разговора Хенри. — Днес Уил прибра масата след обяда, но понеже ти тръгна рано, а се върна едва преди малко, остана много несвършена работа. Така че се хващай на работа.

— Да, чичо. — Блейс се запъти към шкафчето, където държаха принадлежностите за чистене.

— Но ако искаш, първо можеш да подредиш покупките си — разреши великодушно Хенри.

Блейс разопакова пакетите, прехвърли дрехите в сандъчето под леглото си и се зачуди какво да прави с празните кутии. Накрая ги изнесе на двора и ги остави под навеса. После се върна в къщата и се зае с чистенето. Беше свикнал вече с това и не му тежеше. След това приготви вечерята и по обичайното време всички се събраха на масата.

Като приключиха, Хенри даде разпорежданията си.

— Уил, тъй като ти почисти на обяд, сега си свободен. Можеш да си легнеш по-рано или да правиш каквото си щеш, но мен ако питаш, по-добре си лягай. Блейс, ти също си лягай, като раздигнеш масата и почистиш. А ти, Джошуа, след молитвата — в моята стая.

Отивайки към стаята си, Блейс забеляза, че Хенри свали от пирона на стената дългия, тънък ремък и го взе със себе си. Тази постъпка силно учуди Блейс. За какво ли му беше ремъка на Хенри? Нали никой нямаше да заминава, а обикновено с точно такъв ремък обвързваха куфар или друг багаж при пътуване. Това беше странно и неясно.

Докато оправяше масата след вечеря и миеше чиниите, Блейс забрави за ремъка. Той си свърши бързо работата и се запъти към спалнята.

Когато влезе вътре, Уил все още беше на колене — явно тази вечер братовчед му се бе молил по-дълго от обикновено. Но когато Блейс влезе, Уил скочи на крака, покатери се на кревата си, който беше над този на брат му, набързо се съблече и, завивайки се с одеялото, се обърна с лице към стената. Даже не погледна Блейс.

Донякъде учуден от поведението на братовчед си, Блейс също се съблече и си легна. След първите няколко дена, когато го будеха на разсъмване, той свикна да си ляга вечер по-рано, за да може да се наспи като хората. Криейки се зад одеялото, той надзърна към Уил и видя, че той е заврял глава под възглавницата.

Тъй като от малък бе свикнал да не рови в чуждите тайни, а спокойно да изчака те да намерят обяснение, Блейс реши, че странното държане на Уил може да се дължи просто на умора, и се обърна и той към стената. Тя разделяше стаята им от тази на Хенри.