Гордън Диксън - Разрушителят на светове

— Нали знаеш, че докато колата се движи, не трябва да пипаш резервния лост за управление?

— Да, знам — отговори Блейс.

Дахно се засмя. Турбините под тях оживяха. Колата се отлепи от земята, направи завой и потегли покрай дърветата, растящи от двете страни на разкаляния път, свързващ фермата с шосето. Изглежда, че Дахно беше опитен шофьор. На лентата за оувъркари колата бързо ускори, и ако се съдеше по показанията на приборите, тя се движеше с повече от двеста и петдесет километра в час.

Блейс си мислеше, че ще отидат до местния магазин, но после разбра, че брат му е решил да го заведе направо в Екюмени. В един от тамошните големи супермаркети те купиха най-различни работни дрехи, ризи и ботуши и един официален костюм от мек черен плат, подобен на този, който носеше самия Дахно.

— Това ще бъде неделният ти костюм — обясни му Дахно. — Не се безпокой, че ще изглеждаш малко по-прилично от Хенри и синовете му. Освен това този костюм не е кой знае колко по-различен от дрехите, с които идват в църквата другите енориаши.

Те спряха да похапнат в един ресторант, и тук Блейс най-накрая усети как го изпълва наслада от начина, по който си прекарваше деня. Сега Дахно му изглеждаше съвсем друг човек — дружелюбен и внимателен. Той сподели с Блейс огромно количество полезна информация относно Екюмени, както и сведения за църквата, към която се числеше Хенри, и още много други неща.

Беше вече доста късно, когато те излязоха от ресторанта и тръгнаха обратно към фермата. Но с всеки километър, с който се приближаваха към нея, настроението на Блейс спадаше пропорционално. Така му се искаше всички дни да приличаха на този! Комфорт, приятна компания и един куп полезна и безкрайно интересна информация, която трябва да бъде запомнена и съхранена за по-нататъшна бъдеща употреба. А сега трябваше да се върне обратно там, където нощно време в стаите е студено, леглата са твърди и всяка сутрин започва с какви ли не омразни и скучни задължения, а най-вече — нямаше с кого и една дума да размениш.

Дахно мълча почти през цялото време, а Блейс също не беше в настроение за разговори. Проточилата се тишина продължи чак докато стигнаха отбивката за фермата.

— Горе главата, братленце — каза Дахно с леко подигравателната си интонация, която Блейс бе доловил в гласа му още на обяд. — Аз пак ще ти дойда на гости, и ние отново ще отидем в града. А засега прави това, което искат от теб тук, и си гледай училището.

Той спря колата, наведе се и отвори вратата откъм Блейс. Момчето се измъкна неохотно навън, прибра си от багажника новичките дрехи и накрая погледна Дахно.

— Аз прекарах един прекрасен ден.

— Да, така е — прозвуча одобрително гласа на брат му.

Той захлопна вратата, колата отново се издигна над пътя, обърна се, рязко потегли и скоро вече почти не се виждаше. Блейс остана загледан към стремително изчезващата в далечината кола, притискайки към гърдите си пакетите и кутиите.

Като в транс, той тръгна вцепенено напред. Когато приближи входните стълби, от къщата изведнъж изскочи Уил, забави ход само за секунда, за да затвори старателно вратата след себе си, и се втурна тичешком надолу по стълбите. Уил щеше да подмине Блейс, ако той не го бе извикал. Лицето на момчето бе бяло като платно, изпъкваха само луничките, които кой знае как, Блейс не бе забелязал досега.

— Но какво се е случило? — попита Блейс, сграбчвайки ръкава на братовчед си.

— Една от козите си заклещи главата в оградата и умря — задуши се! — Уил се изтръгна и се скри зад ъгъла на обора.

Блейс се качи по стълбите и влезе в къщата. Хенри седеше до масата, а Джошуа стоеше, изправен пред него. Лицето му беше тържествено и тъжно.

— Значи ти не си видял как се е случило? — тъкмо питаше Хенри сина си.

— Не, татко.

— Това беше една от най-млечните ни кози — каза печално Хенри сякаш на себе си, а не на сина си, и после го погледна отново.

— Е, добре. Мисля, че няма да допуснеш подобно нещо втори път.

— Не, татко.

— Дано да е така. Отбий се в стаята ми след вечеря — продължи Хенри и се надигна. — А сега на работа, сине.

Джошуа се обърна и излезе, без да погледне Блейс. На масата бяха разпръснати много листчета хартия.

— Блейс — започна Хенри, после изведнъж спря, но след миг отново продължи. — Отнеси нещата, които ти е купил брат ти в стаята си и ги остави на кревата. После се върни тук, имам няколко въпроса към тебе.

Блейс изпълни това, което му наредиха. Когато се върна, Хенри отново бе седнал до масата и прехвърляше в ръцете си пръснатите пред него листчета, като карти за пасианс.