Гордън Диксън - Разрушителят на светове

— Те се чувстват най-добре, ако ходят по селски пътища, с добре утъпкана почва, запомни това. Нали си нямат подкови, не са като конете на Старата Земя. Така… качвай се и да тръгваме.

След около половин час те пристигнаха и спряха пред неголямо магазинче. Вътре, според Блейс, беше голяма теснотия — целия магазин беше натъпкан с какви ли не различни неща. Джошуа му беше казал, че тук едновременно се купува и продава.

— Яков Брадър — обърна се към собственика на магазина Хенри, — това е племенникът ми, който сега живее при нас. Името му е Блейс Аренс. Блейс, това е мистър Брадър.

— За мен е чест да се запозная с вас, сър — отговори Блейс.

Тъмнокосият, нисък и пълен Брадър учудено отвърна:

— На мен също ми е много приятно да се запознаем, Блейс, но няма защо да намесваме нечия чест в това — според мен, това е напълно излишно.

— Мисля, че вече говорихме за това, Блейс — рязко се намеси Хенри. — Ние не говорим така — няма нужда от официалности.

— Прости ми, Боже — побърза да реагира Блейс. — Забравих, чичо. Няма да се повтори.

Но той видя как Брадър едва сдържа усмивката си, и разбра, че собственикът на магазинчето не го възприема като член на общността, към която принадлежаха той самият, и семейството на Хенри.

Тогава Блейс се наведе към чичо си и тихо му заговори, давайки да се разбере, че това, което казваше, е предназначено само за неговите уши.

— Чичо, а как мистър Брадър съумява да проследи всичко, което се случва в магазина му?

Хенри бавно се завъртя към него и тъмните му очи опасно проблеснаха.

— Блейс — гласът му беше леден, — винаги трябва да говориш само истината!

По някакъв начин, явно по интонацията, той беше отгатнал подтекста на въпроса, зададен от момчето. Но Брадър отново се ухили и на Блейс му олекна.

— Ти пък, Хенри, малкият е напълно прав — каза Брадър. — Имаш много съобразителен племенник. В интерес на истината, никак не е лесно да държиш такъв магазин.

Блейс си отдъхна. Засега всичко се размина благополучно, но снощния ужасен страх отново го обзе. Чичо му си оставаше недостижим и неконтролируем. Блейс реши, че на всяка цена трябва да си изясни за какво може да говори с него, и за какво — не. Както например току-що стана ясно, че познатият и привичен за Блейс начин на вежливо общуване може да провокира у чичото желание да се хване за ремъка.

„Да-а, Хенри ставаше опасен. Но все трябва да има някакъв начин, трябваше да стигна до сърцето му“, успокояваше се Блейс. Може би трябва да поговори с Джошуа, сигурно той ще му помогне. Но нещо го спираше да се сближи толкова много с братовчед си. Блейс не си представяше как щеше да се чувства той самият в резултат от едно такова отношение, а от друга страна, можеше само да гадае, как се чувства братовчед му след наказанието.

Хенри бързо се оправи с покупко-продажбата. Той връчи на магазинера няколко пити кашкавал, купи булгур и здравата поспори за цената на фунт пирони, тъй като сега те бяха малко по-скъпи, отколкото при последното му идване в магазина. В края на краищата успя да ги спазари на старата цена, но Брадър унило заяви, че следващия път все пак на Хенри ще му се наложи да плати повече.

Блейс и Хенри тръгнаха да се връщат. През целия път чичо му мълча, улисан в мислите си. Това напълно устройваше Блейс — по две причини: след като Хенри не искаше да разговарят, значи, и вероятността Блейс да му отговори нещо не както трябва и да получи поредната си порция мъмрене, ако те не разговаряха беше нулева. Освен това, Блейс имаше нужда от време, за да измисли как да продължи да живее с човек, който е способен да го пребие като куче. Засега обаче не му хрумваше как да избегне подобно нещо.

Обядът мина както обикновено. Блейс отново се вглеждаше от време на време в Джошуа, но не успя да забележи никаква промяна. Както винаги Джошуа беше дружелюбен и отзивчив и говореше с обичайния си тих, сдържан глас. Сякаш случилото се не бе докоснало нищо в него. Това Блейс не можеше да проумее. Трябваше да разбере защо, и само Джошуа можеше да му обясни всичко. Накрая той събра смелост и попита Хенри.

— Чичо, аз установих, че знам много малко за козите. След като почистя тук, може ли да отида и да помогна на Джошуа?

Хенри се обърна с лице към Блейс:

— Това е една съвсем разумна молба, Блейс — каза той. — Разбира се, разрешавам ти. Джошуа…

— Да, татко? — отзова се Джошуа, вдигайки глава от паницата си.

— Нека Блейс дойде с теб, а после ти ще ми разкажеш какво е успял да схване и ще може ли по-нататък и той да се грижи за козите.