Гордън Диксън - Разрушителят на светове

— Добре, татко — кимна Джошуа.

Същия ден, привечер, Джошуа вече беше завел Блейс в кошарата при козите и изпълняваше съвсем стриктно заръката на баща си — подробно и със сериозен глас разказваше на Блейс всичко за козите. Голяма част от нещата Блейс чуваше за първи път, но независимо от това се стремеше да запомни всичко най-старателно. Накрая Джошуа млъкна и погледна братовчед си.

— Ти като че ли искаш да ме попиташ и нещо друго? Поне на мен така ми изглежда. Хайде, давай. С радост ще ти разкажа всичко, което знам. Какво те интересува?

На Блейс му се струваше, че е стъпил на ръба на пропаст. Но целият му досегашен опит с другите хора му нашепваше, че веднъж започнал, не трябва да спираш, и той отговори.

— Ами, да, но… — той се поколеба. — Ти добре ли си?

Джошуа се стъписа.

— Дали съм добре? — повтори той. — Разбира се, че съм добре. Повече от половин година не съм се разболявал от нищо, а миналата зима, когато ме болеше корема, сигурно ще е било, защото съм ял нещо развалено. Всички се чудехме как е станало, защото на Уил и татко нищо им нямаше. Защо мислиш, че с мен нещо не е наред?

Джошуа говореше открито, учудването му беше искрено. Блейс установи, че в момента не намираше думи, за да му обясни по-добре. Той се поколеба, но опита пак.

— Имам предвид… Ами, това снощи… — започна той, и така и не можа да продължи и млъкна, притеснен.

— А! Ти имаш предвид, дето татко ме наказа заради козата? — Джошуа сви рамене. — Ама ти наистина ли се притесняваш за мен? А бе ти къде си живял досега? Трябва да е на някое много странно място, щом се учудваш на такива дребни работи. Голяма работа — просто ме набиха, и толкоз!

— Но… — Блейс отново се мъчеше с думите. — Аз не разбирам защо баща ти обвини само теб за всичко. На мен ми се струва, че това беше просто нещастен случай, не е ли така?

— Да, така е — кимна Джошуа. — Но ако бях проверил навреме оградата, дъската нямаше да падне и да затисне шията на козата така, че тя да се задуши, и нямаше да я загубим. А нали аз отговарям за оградата! Кой тогава според тебе е виновен, ако не аз?

— Но това беше просто нещастен случай — не се предаваше Блейс.

— Не, Блейс — отвърна сериозно Джошуа. — Няма нещастни случаи. Бог ме наказа за безгрижието, за да разбера до какво може да доведе това. Ето, снощи татко ме наби с ремъка. Винаги ще си спомням за това и повече няма да допусна подобна грешка.

— Но това… това е ужасно тежко и несправедливо наказание — въздъхна Блейс.

— Тежко? — Джошуа поклати глава. — Пътищата към Бога никога не са леки. На татко му беше също толкова трудно, колкото и на мен. Но това е задължение, дадено му от Бога — да ме наказва за безотговорността и безгрижието ми.

Блейс не му отвърна. Явно тук съществуваха определени правила на поведение, които напълно оправдаваха това, което се беше случило.

— Ако някога имам семейство — продължи Джошуа, — и сина ми се провини, аз ще го наказвам по абсолютно същия начин. Ако не го направя, ще го отклоня от истинския път към Бога.

Блейс кимна, надявайки се, че Джошуа ще го приеме като знак за съгласие. Но той все още не можеше да разбере. Снощи чичо му пося семената на един нов страх, който не го напускаше, и сега Блейс наново трябваше да се учи на безопасно поведение в тази странна къща.

Блейс и Джошуа продължиха да се занимават с козите. Скоро притъмня, и те подгониха малкото стадо към обора.

Но будният ум на Блейс не спираше да търси отговора. Тук явно съществуваха някакви норми на поведение, но беше немислимо да пита за тях Хенри, а Джошуа беше толкова дълбоко потънал във вярата си, че просто не можеше да иска от него да му обяснява неща, които братовчед му смяташе за дадености — като силата на тежестта или наличието на кислород във въздуха. По едно време Блейс реши да попита Уил. Но се отказа, защото си спомни как се уплаши малкия по време на наказанието на Джошуа, пък и Уил беше твърде малък и твърде религиозен, за да има някаква полза от нега.

Що се касаеше до нормите на поведение, по пътя за обора изведнъж му просветна.

— А кой е… — Блейс се запъна, търсейки думата — много рядко му се случваше, но проклет да е, ако можеше да се сети как хората казват на най-главния в религиозната им общност! — Кой е пасторът във вашата църква?

— Пастор ли? — Джошуа учудено се завъртя към него, забравяйки за козите, които гонеше към вратата на обора.

— Да, този, който води службите — поясни Блейс. Той се колебаеше дали да не каже „свещеник“, но инстинктивно се отказа. — Кой е най-важният във вашата църква?