Гордън Диксън - Разрушителят на светове

— А има ли и нещо друго? — поинтересува се Грег. Блейс се колебаеше. — Може би — продължи Грег, — ти си имал вече някакво мнение за квакерите, или дружествениците, ако щеш, и сега не можеш да го преодолееш? Е, какво, така ли е?

Блейс кимна.

— Аз… — И изведнъж неочаквано се изпусна. — За тях винаги казваха, че са фанатици. Наистина, чувал съм да ги наричат и „истинските пазители на вярата“, или „истински вярващите“. Тези два израза правилни ли са? И по какво се различават?

Грег се усмихна.

— Разбира се, много ни харесва да ни възприемат като „истински вярващите“. Но обикновено ние самите се наричаме „Истинските Пазители на Вярата“, просто защото трябва да мислим именно така за себе си — иначе няма да можем да живеем в мир, нито със себе си, нито с Бога. Но от друга страна, някои от нас действително са заслужили да ги наричат фанатици, и не се съмнявай, че между тях и Истинските Пазители на Вярата определено има разлика.

— Именно това искам да си обясня — отбеляза Блейс. — Как да ги различавам?

— Много просто — сви рамене Грег. — „По делата им ще ги познаете“. Това е цитат от Новия Завет…

— Знам го — живо отговори Блейс. Близо до този, мъничък, сгърбен човечец той се чувстваше удивително уютно. — Мисля, че това е в Евангелието на Матея, глава седма, двадесети стих.

— Ти познаваш Библията? — Грег проницателно го изгледа.

Блейс неочаквано се смути.

— Аз много рано се научих да чета — каза той. — Четях доста и обикновено запомнях прочетеното. Нали сега имахте предвид, че фанатикът се отличава от Истинския Пазител на Вярата по делата си?

— Да, точно така — промърмори Грег. — Колко много приличаш на Дахно! И същевременно си съвсем, съвсем различен. Ти си съвършено прав, разликата е много ясна. Истинския Пазител на Вярата живее, за да служи на Бога, а фанатикът, съзнателно или не, използва Бога и вярата в Него за собствените си цели.

— Я виж ти — замислено проточи глас Блейс.

След малко Грег прекъсна мълчанието му.

— Защо ми се струва, че наскоро нещо много те е разстроило?

Блейс се канеше да отрече, но после се отказа.

— Да. — Момчето изпитваше неудържимо желание да сподели всичко, което го мъчеше, с това малко, сгърчено човече. — Както вече ви казах, майка ми е екзотичка, и аз също се смятам за такъв. Самата идея за насилие е абсолютно несъвместима с мисленето ни.

— Значи, ти си станал свидетел на акт на насилие? — уточни Грег.

— Да, аз… — И Блейс пламенно заразправя за това, как Хенри бе наказал Джошуа заради козата, как бе реагирал Уил и как се бе чувствал Блейс тогава и след случката.

— Ясно — рече Грег, когато Блейс свърши. Отново се възцари тишина, а после Грег продължи. — Виждам, че ти е много тежко и трудно да разбереш. Това, което се е случило, е свързано не само с това, в което вярва Хенри, но и с това, в което вярват повечето от нас. Не ти ли се стори, че чичо ти съвсем не изпитва удоволствие, когато трябва да наказва сина си — нито преди, нито след това?

Блейс кимна в съгласие.

— Аз исках да отида при Джошуа, но Хенри ме спря, и тогава изобщо не изглеждаше разгневен. А на следващия ден, когато попитах Джошуа за това, той ми каза, че ако някога има син, ще постъпва с него по същия начин — естествено, ако го заслужава.

— Да, така е — кимна Грег, — и това не пречи от него да излезе добър и любящ баща. — Той замълча за момент, а после продължи. — Скоро трябва да дойде да ме вземе един от членовете на нашата църква. Баба му е много стара и е на смъртно легло. Тя е пожелала да ме види, и сега се нуждае от мен повече, отколкото ти.

— Ясно. — Блейс се почувства силно уязвен, бяха го отхвърлили настрани като нещо старо и ненужно.

— Не се обиждай — внимателно го погледна Грег, — но мисля, че не ме разбираш. За съжаление, аз не мога да ти помогна. Ти искаш да разбереш защо ние сме такива. Но за да стане това, трябва и ти да повярваш в Бога. А аз съм сигурен, че ти, също като по-големия си брат, просто не си способен на такова нещо. — Той се усмихна. — Преди тридесет години, когато бях още съвсем млад Учител, бих приел едва ли не за свое задължение да те посветя, ако трябва и насила, във вярата. Но сега знам, че това е невъзможно. Трябва първо да намериш Бога вътре в себе си. А доколкото познавам екзотиците, брат ти, пък и самият теб — не мисля, че е възможно да постигнете дори и това. — Той млъкна и със симпатия погледна Блейс. — Но ти можеш да направиш живота си по-лесен и хубав, ако просто следваш пътя, по който трябва да върви всеки от жителите на нашата планета — продължи той. — Вярата е недостъпна за теб.