Гордън Диксън - Разрушителят на светове

— Разбирам — кимна Блейс. — Но ако все пак искам да я постигна?

— Търси Бога. — Грег дружелюбно погледна момчето. — Ти си разочарован, но аз не те коря. Самият аз съм на кръстопът. Ако ти успееш да намериш Бога или да разбереш, защо Хенри постъпва така или защо всички ние сме такива, каквито сме — това за мен ще бъде много, много важно. Може би, ако поживееш по-дълго тук… Но и това ще стане, ако е рекъл Бог. Още веднъж ти повтарям — докато не намериш Бога в себе си, никога няма да имаш вяра.

— В края на краищата, мога да опитам, нали? — попита Блейс.

— Приеми начина, по който живеем тук за даденост — отговори Грег. — Мисля, че си необикновено развит за годините си, и може би нашият начин на живот в крайна сметка ще ти хареса, дори и без вяра. Не знам. Просто се надявам.

Той млъкна и въздъхна.

— Но ще ти кажа нещо — продължи той. — Хенри не е фанатик. Той е Истински Пазител на Вярата. Може би, ако го погледнеш от тази гледна точка, ще можеш някой ден да го разбереш.

Той спря и погледна с виновна усмивка Блейс.

— А сега, ще ми бъде много приятно, ако ми помогнеш да стана от креслото. Аз и сам мога, но ако ми помага някой, ми е много по-лесно да го направя.

Блейс стана, и като пристъпи напред, подаде ръка на Грег. Той се надигна и силна, неприятна миризма се разнесе около него.

Грег виновно се усмихна.

— За това също трябва да се извиня. Усещаш миризмата, нали? Това е заради един глупав обет, който дадох преди много години, когато бях още млад и силен. Заклех се никога да не се мия с вода, която е стоплена по изкуствен начин. Но сега, на тези години, миенето със студена вода е не само неприятно, но и опасно. — Той отново се усмихна на Блейс. — През лятото мога да се мия без проблеми, зимно време обаче ми е много трудно — а сега тъкмо свършва зимата. Ще дойдат горещи дни, и водата, която съм налял в резервоара навън, ще се стопли и ще стане безопасна за мен. Е, а дотогава ще гледам да стоя поне на една ръка разстояние от всички.

— Това съвсем не е толкова важно — каза Блейс. — Особено ако има обяснение.

Грег се усмихна отново.

— Мисля, че ще оправдаеш надеждите ми. — Той се задържа на вратата и се обърна към Блейс. — Между впрочем, съветвам те да изчакаш малко тук, след като аз изляза. Ще е по-добре, ако никой от енориашите не знае за нашата среща. Да, и още нещо, като разказваш на Хенри за разговора ни, кажи, че си получил наставление. Той обича тази дума.

— Ще запомня — кимна Блейс, — и ще изчакам тук, след като излезете. Исках да ви питам и още нещо. Може ли да идвам на църква заедно с другите?

— Разбира се, стига да искаш. Да, освен това знай, че този дом никога не се затваря — нито денем, нито нощем вече четиридесет години.

Блейс отново седна в креслото и започна да чака. Не минаха и две минути, и той чу шума от приближаваща кола. Някой извика.

— Хей, Грег!

— Идвам, Уолсър! — Звукът от тътрещите се крака на Грег бавно заглъхна, последва тих говор, от който Блейс не разбра нищо, а после вратата хлопна, напълно заглушавайки гласовете. Малко по-късно Блейс чу шума на потеглящата кола.

Той почака още малко, за да е сигурен, че никой няма да го види и после излезе навън. Но вместо да тръгне обратно към фермата на Хенри, той заобиколи къщата и намери боядисания в черно резервоар, закрепен за една от стените на къщата. По това време на деня той беше на сянка, тъй като стената гледаше на изток.

Блейс се върна до къщата и успя да открие чука, отвертката и още някои инструменти. Като потърси още малко, в мазето се намери и стълба. Когато се покатери на стълбата, Блейс видя, че резервоара, както и се надяваше, беше закрепен за стената с две метални ленти. Той беше започнал да развива първия от осемте винта, придържащи лентите, когато се сети, че едва ли ще може да премести пълния с вода резервоар. Тогава потърси и намери на дъното на резервоара двата необходими му крана — за пълнене и източване. Блейс затвори входния, източи водата и едва след това разви останалите винтове.

Като държеше празния резервоар в ръце, момчето освободи гъвкавата тръба и я затегли зад ъгъла на къщата, за да е сигурен, че дължината й е достатъчна. После премести стълбата на южната страна на къщата и отново се покатери върху нея. Тук слънцето щеше да стопля повече водата, освен това щеше да я нагрява през целия ден — и зиме, и лете. Блейс здраво закрепи резервоара, затвори изпускателния кран и отвори входящия, за да напълни резервоара. Като се убеди, че той вече е пълен — крана се затваряше автоматично с помощта на някакъв поплавък — Блейс слезе от стълбата.