Гордън Диксън - Разрушителят на светове

Той се отмести, пускайки го да мине, и Блейс пристъпи в малко, тъмно антре. След антрето човечецът зави наляво, и те се озоваха в миниатюрен хол. Блейс забеляза, че той беше не просто нисък, а силно, почти надве прегърбен и за да може да вижда събеседника си при разговор, трябваше силно да отмята главата си назад.

В хола стопанинът се настани в едно от креслата, пригодено специално за него и като се намести, вече можеше да гледа Блейс право в очите. Човекът с жест показа на Блейс съседното кресло. То беше меко и удобно, но твърде прашно. За няколкото дена, прекарани в къщата на Хенри, Блейс беше станал невъобразим чистник. Сега веднага забеляза, че цялата тази къща не само е мръсна и запусната, но дори и самият й собственик излъчва неприятна миризма.

— И така, ти дойде да ме посетиш — каза той. — Аз съм Алберт Грег. Енориашите обикновено ми викат Грег — разбира се, извън църквата. А в църквата ми казват „Учителю“. Ако около нас има възрастни — и той намигна, — ще се наложи и ти да ми казваш „Учителю“. Но понеже сега сме само двамата, викай ми просто Грег. Не се впечатлявай от вида ми — от артрита е. Да, знам, че за тази болест има лек, но лечението струва повече пари, отколкото можем да си позволим. Е, а ти си Блейс Аренс, нали?

— Да, Учителю, тоест… Грег — каза Блейс.

Той не очакваше да се сблъска с човек като този. Мислеше си, че ще се срещне с някой, като Хенри — прям, решителен и безкомпромисен. Седящото пред него човече, поне на пръв поглед едва ли притежаваше и едно от горните качества, но независимо от това именно той беше главата на местната църква. Блейс беше озадачен.

— Искаш ли кафе? — предложи Грег. — Току-що сварих. Кафеникът е в кухнята, но можеш да го сервираш и тук. Бих те помолил да сипеш и на мен, защото ми е малко трудно да се справя сам.

— Не, благодаря ви, Грег, току-що обядвах.

— Може би не само това те спира — усмихна се Грег. — Сигурно още не си свикнал с вкуса на това, което тук пият вместо кафе. А какво те води при мен?

— Дойдох да ме посъветвате и поучите. — Блейс се бе подготвил предварително. — Искам да се запозная основно с вашата вяра и да ме въведете в правилата на вашата църква — смятам да стана неин член.

— Да ти дам наставления ли? — очите на Грег бяха като бургии. — Първо, в нашата църква няма никакви правила, а освен това, ако си мислиш да ме впечатлиш с търсенето на наставник, няма да успееш — но трябва да ти се зачете, дето сам дойде при мене. А може би… да не би Хенри да те е пратил?

— Не, не — отговори Блейс. — Аз сам реших да се срещна с вас и да ви задам няколко въпроса.

— Добре — каза Грег, потъвайки още по-дълбоко в креслото си. — Това вече е по-близо до истината. Случвало се е много хора да идват при мен с подобна цел. Знам поне стотина, които са ми задавали въпроси за самите тях и за техните проблеми, надявайки се да им помогна.

— Доскоро живеех с майка си — започна Блейс. — Тя е екзотичка по рождение и по възпитание, затова аз също се смятам за такъв. Не познавам никой от Хармония или Асоциация, изключая може би само един човек, а той… — Блейс усети, че се вълнува. — За него едва ли може да се каже, че е от вашите.

— Предполагам, че имаш предвид някой, като брата на Хенри, Езекил, а може би дори и самия него — произнесе Грег. — Езекил просто избяга от самата идея за вярата, изостави тези две планети, където тя процъфтява и напълно е променила начина си на живот. Ти говореше за Езекил, нали?

— Да, Грег — кимна Блейс. — Всички ние много го обичаме.

— Разбира се — замислено рече Грег. — Езекил е от тези хора, които винаги се харесват на околните. Мисля, че всичко дойде именно оттам… Но нека продължим нашата беседа. Ти казваш, че майка ти е екзотичка, и ти самият също си възпитан като такъв. След като си дошъл тук обаче, значи съществуват причини, поради които не си могъл да останеш повече с нея. Тя добре ли е?

— О, да — отговори Блейс, — просто вече не беше удобно да бъда непрекъснато с нея и постоянно да се местя от място на място. Затова тя реши, че ще е по-удачно да ме изпрати тук, при Хенри.

— Да — каза Грег. — Представям си. Същото беше и с по-големия ти брат.

— Вие познавате Дахно? — попита Блейс.

— О, да. Аз бях вече дошъл тук, като Учител, когато той пристигна — поясни Грег. — Мисля, че теб те е довело тук желанието да узнаеш как трябва да се държат в различните ситуации членовете на нашата църква. Сигурно никога досега не ти се е случвало да се сблъскаш с такова нещо?

— Да, така е — съгласи се Блейс.