Гордън Диксън - Разрушителят на светове

Доволен от свършеното, той отнесе инструментите и стълбата обратно в къщата, като ги остави точно там, откъдето ги беше взел. Сега вече можеше да се прибира у дома.

Блейс се прибираше във фермата, и вървейки, си мислеше колко необикновен човек е Грег. Беше му направил силно впечатление. Независимо, че Учителят и Хенри принадлежаха към една и съща църква, двамата бяха напълно различни. Но и двамата бяха обсебени от вярата си — а това променяше всичко. Излизаше, че Хенри и Грег просто са представители на една от разновидностите възрастни, сред които бе живял Блейс досега. Общувайки с тях, той бе разбрал, че всеки човек е пленник на самия себе си, че всичко, което му се случва, зависи от личния му избор. Когато индивида осъзнае това, му остава само да реши кое е допустимо, и кое — не. И после вече спокойно може да използва получените знания, за да ги осмисли на по-високо ниво.

Дори майката на Блейс, независимо от факта, че всячески отричаше екзотическия си произход, действаше и мислеше именно като такава през по-голямата част от живота си.

Що се отнасяше до Хенри, реши Блейс, то трябваше из основи да проучи начина му на живот, а за религиозните въпроси се надяваше да намери такива, по които той и чичо му да са на едно мнение. Единствените, които не му създаваха особени проблеми, бяха Джошуа и Уил. По-скоро точно обратното — отношенията им се развиваха по най-добрия възможен начин.

А не трябваше да забравя и за Дахно. Засега брат му едва ли се досещаше за намеренията на Блейс да стане квакер — един от дружествениците, но рано или късно той щеше да разбере. И тъй като самият Дахно преди време бе минал по същия път, може би щеше да накара Блейс да постъпи като него. Щеше да се опитва да му диктува верните (според Дахно) правила за поведение в такива случаи.

Но каквото и да се случеше, Блейс нямаше никакво намерение да посвещава брат си в плановете си. Цялата работа много приличаше на шахматна партия между тях двамата, в която Дахно имаше ред преимущества заради възрастта и знанията си.

Блейс се добра до фермата тъкмо навреме, за да успее да обядва, а после — да прибере и разчисти масата. След това се зае да обмисля две от нещата, за които беше сигурен, че живо интересуваха Хенри. Първото беше моторът, а второто — стремежа на чичо му да възпита децата си, а и самия Блейс в духа на същите принципи, които той самият стриктно спазваше.

— Е, разкажи, научи ли нещо полезно от Учителя Грег? — поинтересува се Хенри по време на вечерята.

— Благодаря на Бога, че ме изпратихте при него за наставление и поучение — отговори Блейс.

Изведнъж реши да си пробва късмета. Едва ли Хенри можеше да провери за какво са говорили той и Грег.

— Аз трябва да започна да посещавам църквата заедно с вас — още от следващата служба — продължи Блейс. — И ако се наложи, той каза, че мога отново да го посетя.

— Щом е така, ще ходиш на църква — произнесе Хенри. — За такова нещо винаги ще се намери време.

Блейс заликува вътрешно — вече бе имал възможността да се убеди, че щом Хенри е обещал нещо, то няма да престъпи думата си, а ако е взел решение — значи, че точно така ще стане.

Ден или два преди следващата църковна служба Дахно отново им дойде на гости, и отново донесе на Хенри подарък — нови части за мотора. Както и предния път, той взе Блейс със себе си в града, и след като обядваха в Екюмени, те отново имаха възможност да си поговорят.

Блейс се радваше, че отново вижда брат си. Имаше неотложен проблем, който на всяка цена трябваше да обсъди с него. Скоро започваха занятията в училището, а на Блейс въобще не му се нравеше да ходи там заедно с местните деца. Той изчака, докато Дахно се настани на масата, и чак тогава подхвана разговор.

— До началото на лятото има само няколко седмици, а ние още не сме ходили в местното училище — имахме много работа във фермата и на полето. Аз мисля, че ще бъде много по-добре, ако изобщо не го посещавам. Първо на първо, това е едно малко училище — средна работа, и второ, колкото и да се опитвам да го скрия, на всички съвсем скоро ще им стане ясно, че съм много по-различен от тях.

— За това си напълно прав. — Дахно се замисли.

— Разбира се, рано или късно на всички ще им стане ясно, че съм различен. — Блейс щателно подбираше думите си, все едно че вървеше из стая, по пода, на която бяха разхвърляни яйца. — Но сега ще бъде много по-удачно да им внуша, че просто се преструвам.

— Съгласен — бавно промълви Дахно. — Не мисля, че това е кой знае какъв проблем, но винаги е по-хубаво да се избягват рисковете. Особено, ако ти предстои да прекараш тук три-четири години.