Гордън Диксън - Разрушителят на светове

Блейс почисти масата, изми съдовете и котлето, и улисан в работата, съвсем забрави за проблема си. След три часа Хенри и момчетата се върнаха, и живота в къщата продължи както преди, все едно че този ден с нищо не се различаваше от другите.

През следващите няколко дена Блейс усърдно се стараеше да спечели Джошуа, и постепенно те станаха приятели. Джошуа никога не показа раздразнение или нетърпение, докато обясняваше поредното нещо на Блейс. Същевременно Джошуа с лекота се справяше със своята част от къщната работа.

Преди да дойде тук, Блейс почти не си беше имал работа с деца на своята възраст. Малкото деца, с които от време на време се срещаше, въобще не бяха на неговото ниво, що се отнасяше до знания и съобразителност. От друга страна, по-големите от него момчета, които познаваше, според Блейс се държаха по-скоро като възрастни, но съвсем не бяха толкова умни, колкото тези възрастни, с които на Блейс му се налагаше да общува. Освен това, той усещаше, че е много по-способен от тях.

От цялата тази работа следваше простия факт, че Блейс никога не бе имал приятели в общоприетия за тази дума смисъл. Той напълно съзнаваше това, както и че все още не беше възрастен, нищо че можеше да общува като равен с тях. В една от книгите, които бе прочел, Блейс се бе натъкнал на фразата „ни риба, ни рак“ и според него, тя му пасваше идеално. Затова и Блейс не очакваше, че Джошуа ще го приеме така безрезервно — без да прояви нито злоба, нито завист, и без дори да се засяга, че братовчед му е толкова по-различен от него. Но не мина много време и той разбра — просто Джошуа беше най-големия син в семейството, държеше се като такъв и той и Блейс нямаше какво да си делят. Според Джошуа, Блейс също си имаше съвсем конкретно място сред тях. Той беше братовчедът, който временно живееше при тях, и заемаше място някъде между Уил и Джошуа. За свое собствено и най-голямо учудване, Блейс разбра, че това положение на нещата напълно го удовлетворява.

Същевременно Уил се оказа добър пророк — Блейс пое част от къщната работа наравно с другите.

Масата, пейките, столовете и пода в кухнята, а също пода и стените в спалните на Хенри и момчетата, трябваше да се измиват ежедневно. Трябваше също да се поддържат чисти и прозорците, съдовете и останалата покъщнина. Освен това, на Блейс му възложиха и да готви.

Независимо от многобройните си задължения, все пак му оставаше и свободно време. Когато можеха, Уил и Джошуа го посвещаваха в своята част от работата. Уил чистеше обора, където държаха козите, ежедневно провеждаше ветеринарен контрол за всяко животно, и ако се налагаше, извършваше малки ремонти по пристройките. Джошуа отговаряше за всичко останало. Всеки ден той извеждаше козите на паша, доеше ги, приготвяше кашкавала, редовно преглеждаше и поправяше оградата, която заобикаляше фермата и пасището. Той следеше също така и в какво състояние е къщата и извършваше всички ремонтни работи, с които Уил не можеше да се справи. Освен това, като най-голям Джошуа отговаряше за по-малките, и при необходимост можеше да поеме и тяхната работа.

Що се касаеше до Хенри, той пък вършеше всичко, за което се изискваше мъжка сила. От време на време чичото отиваше до най-близкия магазин — а това му отнемаше почти цял ден — откъдето можеха да се купят неща от първа необходимост. За нещо по-специално му се налагаше да ходи до Екюмени, и макар и рядко, това му костваше целия ден.

Целият им живот протичаше по един строго определен ред — разписание, установено веднъж и непроменено никога. Те ставаха, молеха се и закусваха, и след като си оправеха леглата и изчистеха стаите, всеки поемаше задълженията си до сутрешната молитва в десет. След това отново се трудеха до дванадесет и половина, когато ставаше време за обяда и втората за деня молитва — а обядът беше най-обилното хранене през целия ден. След обяда те отново се хващаха на работа и се трудеха почти до залез-слънце. Блейс бързо свикна и с колениченето, и с молитвите. Но въпреки всичките си усилия, не можеше да приеме идеята за съществуването на Бога — нито със сърцето, нито с разума си.

На четвъртия ден, по време на обяда, откъм улицата се разнесе някакво бучене, като звука постепенно се усилваше.

— Това трябва да е брат ти. — Хенри погледна към Блейс.

Блейс почувства внезапно стягане и студенина в гърдите си, първи вестител на паниката, която го обзе. Той напълно бе забравил, че има още един роднина тук. Майка му беше пратила Дахно при Хенри преди много години — скоро след раждането на Блейс. Тъй като Блейс никога не бе чувал някой да споменава за брат му в негово присъствие, той беше останал с впечатлението, че брат му или е умрял, или е избягал някъде.