Гордън Диксън - Разрушителят на светове

— Я виж ти? — каза Хенри, и Блейс за първи път усети интерес в гласа му. — Добре, а какво друго си учил?

Блейс трескаво прехвърляше наум предметите, с които би могъл да впечатли Хенри. Надали чичо му би проявил интерес към музика, литература или история на Старата Земя.

— Мога да оказвам първа помощ, учил съм малко медицина — продължи Блейс, — но аритметика наистина знам добре — мога да събирам числа без грешка, а и счетоводството го умея.

— Така ли? — Хенри помисли малко и продължи: — Тук не разполагаме със склад, но все пак записваме това-онова. Аз се занимавам с това, но нямам нищо против да ми помогнеш и това ще стане едно от задълженията ти, Блейс.

Надеждите на Блейс помръкнаха тутакси при споменаването на думата „задължения“.

— Е, добре, нека го обмисля, и после ще поговорим. А междувременно можеш да ми разкажеш какво още знаеш?

Блейс разбра, че засега е по-добре да не се разпростира много-много по този въпрос.

— Знаете ли, чичо — отново излъга той, — в момента не се сещам за нищо друго. Ако си спомня нещо, веднага ще ви кажа.

Изведнъж Блейс се замисли, ами ако Хенри реши да го изпрати на училище? Тази мисъл силно го разстрои — посещаването на някакво си местно училище изобщо не влизаше в плановете му. Със сигурност знаеше повече, отколкото местните деца. А дори и да не беше така, той щеше да мине целия материал за няколко седмици. Освен това, трябваше да се приспособява и нагажда към съучениците си…

— Добре тогава. — Хенри се надигна от масата. — Джошуа и Уил да се захващат с вечерните си задължения, а ти, Блейс, ще дойдеш с мен.

След като излязоха от къщата, Хенри го поведе към една от пристройките. Влизайки вътре, чичо му грижливо затвори вратата, сякаш в бараката имаше съкровище. Помещението беше просторно, но зле осветено, и въпреки това Блейс се досети, че това е нещо като работилница. На пода имаше полуразглобен двигател с вътрешно горене — Блейс си припомни картинките в една книга по история. Този двигател беше създаден специално за Новите светове, и можеше да работи с всякакво гориво. Дори, ако стриеха на прах едно дърво, или дори обикновена трева, и заредяха двигателя, той пак щеше да работи.

— Е, можеш ли да познаеш какво е това? — попита Хенри.

— Съществуват най-различни модели двигатели. За да съм сигурен, трябва да видя чертеж или схема.

— Ето. — Хенри издърпа от рафта руло чертежи, скицирани върху пластмасови листове с размери два на три фута. Той ги разви върху пейката и придърпа фенера по-близо. — Е, познат ли ти е този модел?

Блейс се задълбочи в чертежите. Беше виждал такива само в учебника по механика, а тези съвсем не приличаха на тях, а и значително се различаваха от чертежите, с които Блейс се бе сблъсквал досега.

— Да, струва ми се — отговори той. — Само че ви липсва това-онова, за да проработи. Главата на блока я няма, а липсват и болтчетата, с които трябва да се затегне към уплътнителната гарнитура. А къде е самата гарнитура? — Блейс заоглежда частите, наредени по пейката.

— Нямам гарнитура — поклати глава Хенри. — Трудно се намират, също като болтовете и главите. Възможно е, но струват много пари, особено гарнитурите. Надявам се до края на годината все пак да купя една.

— Да-а, значи една гарнитура и още някоя друга част — си приказваше като че ли сам на себе си Блейс, — и тогава ще може да се сглоби и ще заработи. — Той се обърна и погледна Хенри. — Да ви помогна ли да го сглобите, чичо?

— Да — отговори Хенри. — Мисля, че ще приема помощта ти. Но дотогава има още много време.

Когато се върнаха в къщата, масата беше вдигната, а Уил старателно миеше чиниите.

— Блейс, помогни на братовчед си Уил с подсушаването на съдовете — заповяда чичо му, — а после си лягайте и двамата.

Хенри излезе от стаята, най-вероятно също отиде да си легне, а Блейс се запъти към Уил, който му връчи една кърпа и една от измитите чинии.

— Джош ще дойде след малко — каза той, — сега е зает с животните.

— Имаш предвид козите, които бяха във впряга ли? — уточни Блейс.

— О, да — отговори Уил, — но те са специално обучени. Останалите ги отглеждаме най-вече заради млякото и кашкавала, и разбира се, колим по някоя от време на време.

Момчетата приключиха с подсушаването. Блейс изми умивалника, изтри го до сухо и го закачи на пирона. После двамата с Уил дружно изнесоха навън тежкото ведро с мръсната вода.

— Свиквай с мисълта за всичко това — каза Уил, — защото ще се наложи да го вършиш и сам. След като ще живееш тук, татко сигурно ще ме вземе да му помагам.