Гордън Диксън - Разрушителят на светове

— Татко — започна то, но се спря, виждайки Блейс.

— Това е братовчед ти Блейс, Джошуа — произнесе Хенри. Той излезе спокойно от каруцата, без да обръща внимание на проливния дъжд. — Блейс, май ще се наложи да тичаш до вратата.

Блейс, проучвайки обстановката, погледна за миг Джошуа, после отвори вратата и слезе, попадайки под истински студен душ. Ризата, която му даде Хенри, изглежда беше непромокаема, но останалите му дрехи моментално подгизнаха. Вратата на голямата дървена къща, в която явно живееха всички, се падаше вдясно и към нея водеха три стъпала. Той изтича бързо по тях, хвана парчето дърво, което според него беше дръжка, и бутна. Вратата остана затворена.

— Трябва да я завъртиш — разнесе се един глас зад него. Като се обърна, той видя Джошуа, по-голямото момче, зад гърба си. Блейс завъртя дръжката и влезе вътре, радвайки се, че най-после е на топло.

— Чакай малко. — Господарският тон на Джошуа бе последван от затръшването на вратата. — Стъпи върху килимчето. Ако намокриш пода, на татко това хич няма да му хареса.

Блейс стоеше, а водата се стичаше от него. Грубото килимче я попиваше като сюнгер. Стаята, в която се намираше, изглежда заемаше по-голямата част от къщата. На стената в дъното се виждаше голяма, ръчно зидана каменна печка. Пламъците на огъня облизваха големия метален котел, висящ отгоре. Мебелировката на стаята се състоеше от две кресла с натъпкани със слама възглавници, и правоъгълна маса, заобиколена от няколко твърди, неудобни стола. В ъгъла имаше още един голям, но добре скован стол. Чудно, но подът беше много гладък и чист, впрочем, както и всичко наоколо. Вратата отново се отвори и затвори. Блейс се обърна и видя Хенри и по-малкото момче да влизат.

— Уил, запознай се с братовчед си Блейс. Блейс, това е по-малкият ми син Уил.

— Здрасти — усмихна се Уил. Той приличаше на Джошуа, но беше с много по-крехко телосложение.

— Имам честта да се запозная с вас — отвърна Блейс.

— Забрави формалностите — рече Хенри. — Просто кажи „здрасти“ на братовчедите си.

— Здрасти, Уил — повтори Блейс. Уил силно се изчерви, сигурно защото го нарекоха по име, но нищо не каза.

— Сега вече всичко е наред — остана доволен Хенри. — Джошуа, заведи Блейс в стаята си и му подбери там нещо от дрехите си. Както виждаш, твоята риза му става. Защо да не носи от старите ти дрехи? Сега ще са му малко големи, но нищо, той ще порасне. Хайде, Блейс, тръгвай с Джошуа.

Блейс послушно последва Джошуа и скоро се озова в неголяма стая, в която имаше два стола и три легла, закрепени за стената. Едното явно беше току-що направено, но освен дюшека, върху него нямаше нищо друго. Блейс реши, че вероятно леглото е за него.

— Ето… — Джошуа подаде на Блейс риза и панталони. Той ровеше в сандъчето, което бе извадил изпод едно от леглата. После отново заговори покровителствено, по-точно господарската, но гласът му не бе заядлив. — Както каза татко, те са малко големички, но ако навиеш ръкавите и крачолите, ще са ти тамън. Имам и няколко чифта чорапи, а предполагам, че и обувки ще ти намерим. Твоите едва ли ще изкарат повече от няколко дни тук. Е, това е, а сега побързай, защото е време за обяд.

Дрехите се сториха много странни на Блейс — тежки, грубо направени, добре поне, че панталона имаше гайки.

— Ще ти трябва колан, а, ето, намерих — ровейки в сандъчето, каза Джошуа.

Но Блейс си имаше колан, и то с магнитно закопчаване. Беше прочел доста за възрастта си и най-вече беше запомнил разказите, в които главния герой, заминаващ в чужда страна, винаги се стремеше да събере достатъчно пари, преди да го направи. Затова от момента, в който реши да се махне от къщи, момчето започна да събира парите, които получаваше от време на време. В колана-портмоне имаше сума, с която спокойно можеше да си купи билет за всеки полет с космически кораб. Ако му се наложеше, той можеше и да напусне тази планета. За двете седмици, през които майка му организираше пътуването, Блейс съумя да намери банка, от която, макар и с малка комисионна, се снабди с парите, употребявани на Асоциация.

Блейс наниза колана през гайките и го затегна здраво.

— Под кревата ти има още един сандък. — Джошуа посочи с глава към едно от леглата. — Ето ти малко бельо и чорапи. Ще ти покажа как трябва да ги сгънеш и подредиш, защото татко много обича всичко да е в ред.

Той вече затваряше своето сандъче и се готвеше да го пъхне под леглото, когато забеляза, че Блейс се тресе от студ.