Гордън Диксън - Разрушителят на светове

За щастие, в момента Блейс разполагаше с достатъчно време да обмисли стратегията си — устите на всички бяха пълни и те мълчаливо дъвчеха месо, хляб и кашкавал. На масата пред всеки от присъстващите, встрани от приборите, имаше и възголеми чаши с някаква тъмна течност. Блейс я опита и реши, че вероятно това е настойка от някакво местно растение, което тук заместваше кафето. Напитката беше горчива и неприятна на вкус, но той отпи няколко глътки, не само защото твърдо смяташе да им покаже, че тук всичко му харесва, но и защото беше много жаден. За разлика от кафето всичко останало на масата му се услади много, особено месото. Блейс реши, че сигурно е козе, но явно грешеше. По-късно разбра, че е било заешко — на Асоциация гъмжеше от зайци.

Безспорно козите бяха най-важното нещо във фермата. Впрягаха ги в каруцата, но и оряха с тях. Козите осигуряваха на стопаните си месо, кожа, и мляко — навярно кашкавала, който ядяха сега, беше също направен от него. Въпреки че що се отнася до вкуса му, мислеше си Блейс, козия кашкавал, който бе опитвал, докато живееше при майка си, беше доста по-различен.

И така, как да покори Хенри? Беше очевидно, че за него и синовете му не съществува нищо друго, освен религията. Езекил му беше разказвал, че почти всички жители на Хармония и Асоциация са такива — припомни си Блейс. Те винаги бяха готови да се хванат за гушите заради различното тълкуване на религиозните ритуали и догми.

Блейс инстинктивно усещаше, че цитирайки Библията по време на пътуването им, е „настъпил по мазола“ чичо си. Веднага изникваше въпроса как да се държи от сега нататък? Тук, на своята земя и в своята къща, Хенри беше всевластен господар на себе си и на всички други, а мнението му по всеки въпрос отдавна бе непоколебимо ясно. Единственото слабо място, според Блейс, беше вярата му, и навярно това беше пътят, по който щеше да извоюва свободата си. Сега, когато най-после се бе отървал от майка си, хич не му се искаше отново да зависи от някого, нито пък да понася каквито и да било ограничения. Още повече, Блейс искаше сам да се разпорежда със себе си, и искаше сам да избира хората и всичко, което щеше да го заобикаля. Мисълта, че трябва да се примирява с обстановката в тази къща, с недодяланата й мебелировка и грубата, проста храна, беше направо непоносима. Но той беше готов да изтърпи всичко, ако това щеше да му осигури независимост. Междувременно изобщо не възнамеряваше да се ограничава ни най-малко. Момчето изпитваше потребност от нещо, неизразимо с думи, нещо толкова голямо и непостижимо, че всички, които познаваше, а в това число и майка му, биха могли само да си мечтаят за това… За първи път тук, на Асоциация, Блейс почувства, че мечтата му може да стане реалност. Но първото и най-важно условие си оставаше свободата му…

Гласът на Хенри внезапно прекъсна мечтанията му.

— Блейс, в какво училище си учил?

Доста объркан, Блейс изпадна в голямо затруднение какво да му отговори. Всъщност никога не беше ходил на училище. От време на време, когато майка му се сетеше за съществуването на някой предмет, осигуряваше съответния учител. Но тъй като те двамата никога не се задържаха дълго на едно място, беше доста трудно да се наеме постоянен преподавател за толкова къс период време. Майка му смяташе, че при тези обстоятелства това е единствения възможен начин да му осигури образование. Резултатът беше, че Блейс се самообразова, и то прекрасно, но учеше само неща, които го интересуваха, или зазубряше факти, с които да шашне приятелите на майка си, а в крайна сметка и самата нея.

Добре де, мислеше си Блейс, с кое от това, което знам, бих могъл да бъда полезен на Хенри и какво би имало някаква стойност тук?

— Е, аз мога да чета и пиша, разбира се — започна предпазливо той с най-очевидното. — Учил съм аритметика, а също алгебра и геометрия. Донякъде съм наясно и с приложната математика, например с основните положения в геодезията, мога също да определям височината на дърво, чрез дължината на сянката му и така нататък. Знам също една формула, с която да изчисля колко дървен материал ще ви е необходим, ако вие чичо, решите да си построите къща, но не от талпи, а от дъски. Поназнайвам едно-друго и от химията, а също и от механиката…

— Какво по-точно имаш предвид под механика? — прекъсна го Хенри.

Блейс съзря шанса си, и моментално излъга.

— Работих известно време в работилница.

— В работилница ли? — пак попита Хенри.

— Там ме учеха да сглобявам и разглобявам мотори и разни други неща — обясни Блейс.