Гордън Диксън - Разрушителят на светове

Той показа на Блейс къде е тоалетната, а после тръгнаха към спалнята. На леглото до стената, която разделяше тяхната спалня от тази на Хенри, все още си стоеше дюшека, но върху него вече имаше спретната купчинка спално бельо — чаршаф, възглавници и няколко одеяла.

— Джошуа ей сега ще дойде и ще ти покаже как да си оправиш леглото. — Уил се покатери на кревата си и започна да се съблича. След като прибра дрехите си в специална мрежа, закачена над леглото му, той отново скочи долу, коленичи до леглото на Джошуа и започна да се моли.

Блейс стоеше нерешително и се чудеше дали да не пробва и сам да си оправи кревата. Всичко, с което се сблъскваше в живота си беше предизвикателство, а и живо го интересуваше — любопитен му бе дори начина, по който камериерката в хотела си вършеше работата. На Блейс му се струваше, че ще може да се справи и без Джошуа.

Тъкмо тогава обаче той влезе, свали ризата си, но не я остави при другите до вратата, а я закачи на един пирон, забит на стената.

— Оправял ли си някога легло? — попита той Блейс.

— Да — отговори Блейс.

— Е, добре, гледай сега как го правя аз. — Гласът на Джошуа звучеше приятелски, и даже когато видя за пръв път братовчедите си, по-големия от синовете на Хенри се хареса повече на Блейс — беше необикновено разсъдлив за възрастта си. — Татко иска да се спазват следните правила: спалното бельо се пере в събота, а когато навън вали, го простираме в къщата, както сега. По принцип всеки се грижи за своето бельо, но понякога се налага да переш и нашето, и на татко. А сега гледай как става.

Джошуа първо покри дюшека с нещо като торба, а после постла отгоре чаршафа.

— Това е Божо ъгълче. — Джошуа акуратно подгъна висящия надолу край на чаршафа, и го подпъхна под дюшека така, че да се получи равнобедрен правоъгълен триъгълник. После постла горния чаршаф, сложи възглавницата и покри всичко с няколко дебели, явно ръчно тъкани одеяла, тъмносиви на цвят. Джошуа и тук не забрави да подгъне Божиите ъгълчета.

— До ден-два татко сигурно ще дойде да провери, оправяш ли си леглото както трябва — отбеляза накрая Джошуа, — но помни, че може да влезе и всеки момент, стига да реши. Така че най-добре е креватът ти винаги да е оправен.

Сутринта, като отвори очи, Блейс видя, че всички други отдавна са станали и се обличат. Дрехите им бяха по-хубави от вчерашните — може и да бяха най-хубавите им дрехи. Докато Блейс се опитваше да се разсъни напълно и да разбере какво става, Уил успя да се облече, да си оправи леглото и да излезе от стаята, а Джошуа, който изглеждаше почти като възрастен в черната си риза и панталони от плътен, но не особено скъп плат, вече приключваше с оправянето на леглото си.

— Какво става? Какво се е случило? — попита Блейс.

— Отиваме на църква — накратко го информира Джошуа.

— Ама аз нямам никакви черни дрехи — въздъхна Блейс. — Какво да облека? Предполагам, че и аз трябва да дойда с вас, нали?

Джошуа видимо се обърка, както стоеше изправен до кревата си, и погледна Блейс със странно изражение, което удивително добре се връзваше с дрехите му.

— Това вече не знам — отговори той, обърна се, донагласи одеялото върху леглото си, и излезе навън.

Джошуа да не знае? Блейс можеше единствено да гадае какво кара братовчед му да се държи така. Той набързо нахлузи най-тъмните дрехи, които успя да намери, и изскочи от къщата. Хенри и синовете му вече се качваха в запрегнатата с кози каруца. Блейс пристъпи по-наблизо и спря, надявайки се чичо му да го забележи. Но Хенри само го погледна за миг, а после заобиколи каруцата и се качи вътре. Поводите изплющяха, и колата излезе от двора. Блейс стоеше, загледан подире им. Оставиха го сам, без каквито и да било обяснения.

От една страна, на него ни най-малко не му се ходеше на неделната служба в квакерската им църква. Но от друга страна, това можеше да означава и че Хенри и семейството му го отхвърлят, че го отстраняват от най-важното нещо в живота им — религията.

Блейс се обърна и бавно се запъти към къщата. В котлето, което явно беше единственият съд за готвене в къщата, той намери остатъци от още топла каша. Сипа си и седна да яде, без да престава да мисли по въпроса.

Какво да направи? Да попита направо Хенри или да изчака, докато той самият благоволи да му обясни? Колкото повече мислеше за това, толкова по-очевидно ставаше, че при дадената ситуация по-добре е да не предприема нищо, а да изчака и да види как ще се развият събитията. Като че ли дори и братовчедите му не искаха да говорят за това.