Хари Харисън - Стоманеният плъх

— Знаете ли какво е това? — попитах го аз, пъхайки голяма блестяща снимка под дългия му счупен нос. Едното му око бавно се отвори.

— Голям военен кораб, който прилича на имперски. А сега в края на краищата се махайте! — простена той.

— Отличен отговор за такъв късен час — казах му аз вежливо. — Това е последният имперски линкор от най-висш клас. Несъмнено една от най-мощните машини за разрушаване от създадените когато и да било. Пълна защитна екранизация в диаметър от половин миля и въоръжение, способно да превърне в радиоактивна пепел всяка съществуваща днес флота.

— Изключвайки факта, че последният линкор е бил претопен преди повече от хиляда години — промърмори той.

Огледах се и доближих устните си до ухото му, за да изключа всякакво недоразумение. Говорех тихо, но ясно.

— Вярно, вярно — казах аз. — Но няма ли да се учудите дори малко, ако ви кажа, че един от тях се строи днес?

О, това трябваше да се види! Одеялото отлетя на една страна. Инскин отскочи в друга. С едно рязко движение той премина от лежащо положение в стоящо и се зае с изучаването на снимката ми. В пижамата, разбира се, той изглеждаше не особено привлекателно: ъгловато тяло на патешки крака, но ако краката бяха тънки, затова пък гласът беше много дебел.

— Говорете, ди Грийс, говорете, дявол да ви вземе! — изръмжа той. — Какви са тези глупости за военния кораб? Кой го строи?

Преди да започна да говоря, бавно извадих пиличка за нокти, ефектно отметнах ръка и започнах да обработвам пръстите си. С ъгълчето на окото си видях как лицето му почервенява. Това беше моето малко отмъщение.

— Настанете ди Грийс в архива, за да се ориентира по-добре. Нека се рови в прашните, вонящи папки с вековна давност. Именно това е необходимо за свободния дух на Джеймс ди Грийс. Научете го на дисциплина. Покажете му на какво се крепи Корпусът. При това архивът трябва да се приведе в ред.

Инскин отвори уста, но се отказа и я затвори. Той несъмнено разбра, че в дадения случай, за да не проточва нещата, е по-добре да не ме прекъсва. Аз се усмихвах. След това кимнах и продължих:

— По такъв начин искахте да ме държите в правия път. Да пречупите духа ми под предлога „изучаване на някои сведения за дейността на Корпуса“. В този смисъл планът ви се провали, стана нещо друго. Изучавайки последователно архива ви, аз го намерих за много интересен. Особено системата „С&М“ — категоризатор и памет. Това здание е пълно с машини, където се събират сведения и отчети от всички планети на Галактиката. Всичко това се класифицира, разполага по различни категории и фиксира в паметта. Изкопах това копие от информацията за полетите, която си поръчах. Винаги съм се интересувал от този въпрос…

— И още как — прекъсна ме Инскин. — На времето откраднахте доста кораби.

Удостоих го с горчив поглед и бавно продължих:

— Няма да ви досаждам с подробности, виждам, че сте нетърпелив, в крайна сметка изрових този чертеж.

Той го взе от ръката ми, още преди да го покажа.

— И какво е това? — промърмори той, пробягвайки с поглед по разпечатката. — Но това е обикновен тежкотоварен пътнически кораб. Това е толкова военен кораб, колкото съм аз например.

Това не е лесно: да говориш и презрително да кривиш устни. Но се постарах да го направя едновременно.

— Разбира се няма да го намерите в регистъра на Лигата за военни кораби. Но ви казах, че малко разбирам от това. Стори ми се, че корабът е прекалено голям за целите, за които е предназначен. Той поглъща огромно количество енергия. При това има достатъчно много стари кораби. Това ме накара да помисля и поръчах да ми отпечатат пълния списък на корабите с такъв размер, конструирани в обозримо време. Можете да си представите учудването ми, когато след триминутно размишления „С&М“ даде списък само на шест реда. Единият беше построен за усвояването на друга галактика и доколкото ни е известно, все още е на път. Пет други, всичките Д-тип, са построени по време на експанзията, когато са се премествали огромни количества хора. За нашето време те са прекалено големи. Никак не ми даваше покой мисълта за какво може да бъде използван такъв огромен кораб. Преместих се назад във времето, преглеждайки с помощта на „С&М“ цялата история на усвояване на космоса, за да намеря подходящи сравнения. И ето, в Златния век на Имперските завоевания открих военен кораб от висш тип. Машината дори направи разпечатка за мен.

Инскин хвана двете снимки и започна да ги сравнява. Аз стоях зад гърба му и му показвах най-интересните детайли.