Хари Харисън - Отмъщението на стоманения плъх

— Разкошен продукт, необходим за всеки порядъчен дом. Робот, програмиран, обучен, сглобен и специално проектиран само за една функция. Иконом, слуга, готов да помага вкъщи, който прави дома ро̀ден и уютен, облекчавайки грижите на стопанина, избавяйки го от ежедневната работа, грижи и стресове на съвременния живот…

Имаше още много в този дух, явно цитати от рекламна брошура, но това вече не го чувах. В главата ми се подреждаше, придобивайки форма, план, докато звуците от стрелба не се промъкнаха през веригата на мислите ми.

— Направиха пробна атака — каза Бейз, с командното радио до ухото. — Но бяха отбити със загуби.

— Продължавайте да ги задържате. Известно време не трябва да се опитват да използват тежко оръжие, тъй като се надяват да ме пленят жив — махнах с ръка и прекъснах собственичката на фабриката, готова отново да пусне устната реклама. — Файда, нахвърляйте ми набързо наземния план на зданието и района, непосредствено прилепващ до него.

Тя чертаеше бързо и точно (несъмнено военна тренировка), посочвайки врати, прозорци и обкръжаващите улици.

— Как изглеждат вашите робономи? — попитах аз.

— Приличат на хуманоиди по форма и размери, оптимален вид за домашна среда и като добавка…

— Отлично, колко готови за изпращане, минали полеви изпитания или както там ги наричате, със заредени енергоблокове имате?

Тя замислено се намръщи.

— Трябва да проверя в отдела за доставка, но по приблизителни пресмятания бих казала някъде между 160 и 180.

— Точно това, което ще ни бъде необходимо. Много ли ще се разорите, може ли застраховката ви да покрие загубите, ако бъдат унищожени за свободата на Бурада?

— Всички робономи на фирма „Фиртина“ охотно ще загинат, може да се каже дори с радост, ако имаха някакви емоции, за свободата. Макар, разбира се, те да не са способни да вземат в ръка оръжие, както и да извършат някакъв акт на насилие.

— Е, това няма да потрябва. За това можем да се погрижим и ние, нашата бригада икономи ще направи отвличаща вниманието маневра, която ще ни позволи да се измъкнем оттук. А сега се приближете, момичета, и ще ви изложа плана си.

Старият ди Грийсов мозък накрая наистина заработи. Стрелбата на заден план само ме стимулираше към по-големи усилия, докато в същото време се възнасях от радостен ентусиазъм. След няколко минути приготовленията бяха завършени и след половин час бяхме готови за атака.

— Знаете ли заповедта си? — попитах смътно осветения отдел за доставка, запълнен с роботи.

— Знаем, сър, да, сър, благодарим ви, сър — отговориха те с най-добрия културен акцент.

— Тогава се пригответе за изпращане. Това, което сега ще направите, е много-много по-добро от всичко, което някога бихте направили през целия си електронен живот на работа вкъщи. Когато кажа да тръгвате, вие излизате, всеки по програмата си.

— Много сте добър, сър, благодарим ви, сър.

Тук, в експедицията на фабриката, имаше повече от сто робота за главната ни отвличаща атака. Те стояха в стройни редици, бръмчейки и жадувайки да тръгнат. Предните редици бяха облечени във всевъзможни облекла, които успяхме да намерим, някои с униформени кепета, други с куртки, още по-малко носеха панталони. Голяма част от дрехите бяха пожертвани от ударничките, който факт внасяше малко разнообразие в новия ми воински статут. Наоколо имаше прекалено много загоряла плът, за да може един мъж да я игнорира напълно. Почти удоволствие беше да бъдеш за малко с роботите, чиито дрехи бяха разнообразни и не откриваха нищо интересно. Всеки от тях стискаше парче тръба или пластмаса, или някакъв друг предмет, напомнящ оръжие. В настъпващата суматоха тях, както се надявах, ще ги вземат за атакуващи хора. Погледнах часовника си и поднесох радиото към устата си.

— Готовност за всички части. Петнайсет секунди до нулата. Гранатохвъргачките да се приготвят. До последната секунда се дръжте по-далеч от прозорците. Тоест не се подавайте… Активирайте бомбите… Хвърляй!

От улицата се донесе серия глухи взривове, които ще бъдат подхванати от всички страни на зданието, когато момичетата хвърлят бомбите от горните етажи. В по-голямата си част димни бомби, макар към тях да са примесени няколко с раздразнителен и сънен газ.

Дадох на бомбите пет секунди до максималната гъстота, а след това включих прекъсвача на вратата на гаража.

— Напред, верните ми войнички, напред! — заповядах аз и всички леви крака се вдигнаха като един, и редиците на моята бригада роботи тръгнаха напред.