Хари Харисън - Отмъщението на стоманения плъх

— Е…

— Ето. Ти не си убедена, но започваш да се съмняваш. Значи ще ми помогнеш да си доставя образец от сив човек?

— Да ти помогна? — тя запляска с ръце от чисто момичешки ентусиазъм. — Че аз просто нямам търпение. Разбира се, може да е малко повреден, докато го доставя, но докато функционира по старому, това всъщност няма значение, нали?

Преди да успея да отговоря, влезе Бейз и хвърли на койката дрехи.

— Бързо се обличайте — заповяда тя. — Ботушите са най-големите, които можахме да намерим, надявам се, че ще станат.

— Има ли някаква причина за цялото това бързане? — попитах аз.

— Разбира се, че има. Навсякъде гъмжи с войска и тежко оръжие. Това здание е напълно обкръжено от неприятеля.

Ботушите бяха тесни, с изящни носове, но напъхах крака си колкото може повече.

— Проследили ли са ни дотук? — попитах аз Бейз.

— Не, разбира се, не. Не съм новак в тази работа. И откраднатата кола я няма тук, няма я.

Блъсках ленивия си мозък, мислейки, докато намъквах втория ботуш. Зазвъня телефон и аз замрях — така, както и двете жени, обърнали погледи към него, сякаш бе отровна змия. Той звънна още веднъж, а след това светна мъничък екран и от него гледаше, както винаги неемоционален, Край.

— Знаеш, че сте обкръжени — каза той. — Съпротивата е безполезно, ди Грийс, предай се спокойно, и на никой от приятелите ти няма да бъде причинена вреда…

Ботушът ми удари екрана и образът на Край проблесна и умря, изскубнах целия апарат и го запокитих в стената. Знаех, че повечето телефони могат да се изключат от централната станция, имайки нужното оборудване, но сега не му беше времето да видя тази теория доказана.

— Без паника — извиках аз, може би най-вече на_себе си, защото Анжела и Бейз оставаха абсолютно спокойни. Заскачах по стаята, намъквайки втория ботуш, и се опитах да извлека някаква ясна мисъл от объркания си мозък. Последният скок свърши с това, че седнах на койката, дишайки тежко и стискайки пръсти.

— Хайде за миг да забравим това позвъняване и да изясним какво се е случило. Първо: не са ни проследили, когато идвахме насам. Второ: колата ни изчезна, така че тя не може да им посочи мястото. Трето: Край знае, че съм тук, а това значи, че са имплантирали в мен насочен предавател. В такъв случай ще е необходим хирург и добър рентгенов апарат, щом се измъкнем оттук.

— Забрави най-простото обяснение — забеляза Анжела.

— Тогава не го пази в тайна. Ако можеш да измислиш нещо по-добро от мен, то докладвай.

— Кутийката за мъчения. Ти каза, че е радиоуправляема.

— Разбира се. Насочваща апаратура, вероятно интегрална част от механизма. Това нещо все още ли е тук, Бейз?

— Да, долу. Мислехме, че ще можем да я употребим за нещо.

— Вече го направихме. Когато се скрием, кутийката ще остане тук. Може би това ще задържи вниманието им върху зданието, а след като се скрием, те няма да ме намерят толкова лесно отново. Сега ми разкажи накратко, Бейз, що за здание е това и как да се измъкнем оттук.

— Това е фабрика, принадлежаща на една от нас. И никакъв възможен изход, обречени сме да се сражаваме и да умрем, но умирайки, скъпо ще продадем живота си и ще вземем със себе си много от тези скотове…

— Това е прекрасно, да, превъзходно е. Но скъпо ще продадем живота си, само ако бъдем принудени. Ди Грийс може да намери път към спасението там, където другите намират само отчаяние. Собственичката на фабриката тук ли е? Добре, изпратете ми я колкото може по-бързо.

Бейз изтича навън, а аз се обърнах към жена си.

— Предполагам, че си донесла със себе си обичайното оборудване? От сорта, което взехме за медения си месец?

— Бомби, гранати, експлозиви, газови заряди — естествено.

— Добро момиче. С теб, в качеството ти на съпруга, изпитвам растящо чувство за безпокойство.

Бейз бързо влезе, а след нея още една амазонка в униформа. Малко по-голяма, вероятно, с много привлекателни леко побелели коси и все пак с хубав бюст и закръглени форми на зрялост. Хванах изстиващото изражение в очите на Анжела и бързо насочих мислите си към по-важни неща.

— Аз съм Джеймс ди Грийс, междузвезден агент и шпионин.

— Файда Фиртина от гвардията — отсече тя и отдаде чест.

— Да, много добре, Файда, радвам се да се запозная с вас. Свободно. Както разбрах, зданието е ваше.

— Абсолютно вярно. „Фиртина Амалга Метъл Констракщън Робономи Лимитед“. Прекрасни стоки за пазара.

— Що за стока е това?

— Робономи.

— Няма да ме сметнете, надявам се, за глупак, ако попитам, какво е това робономи?