Хари Харисън: Стоманеният плъх спасява света

Пътешествие в миналото за цял живот, без връщане, хиляди години преди раждането на съвременниците ти, приятелите ти.

— Пригответе всичко. Тръгвам.

— Първо трябва да изясним къде ще отидете. И в кое време.

Професор Койцу, поклащайки се, кръстосваше лабораторията. Аз го следвах, като се чувствах почти толкова ужасно. Той замърмори нещо, накланяйки се над сгънатия на хармоника лист от компютърния листинг, който с шум излизаше от машината и се стелеше на пода.

— Всичко трябва да бъде точно, много точно — мърмореше той. — В последно време непрекъснато сондирахме миналото, проследявахме източника на тези смущения. И в края на краищата намерихме търсената планета. Сега следва да установим нужното време. Ако пристигнете прекалено късно, те ще са завършили работата си, а ако е прекалено рано, то ще умрете от старост, преди тези дяволи да се родят.

— Очарователна перспектива. А що за планета е това?

— Странно название, дори не е едно. Нарича се Пръст, или Земя, или нещо от този род. Предполага се, че е легендарната прародина на цялото човечество.

— Още една? Никога не съм чувал за нея.

— Напълно естествено. Тя е унищожена от ядрена война преди хилядолетия… Ето го! Ще трябва да отидете в миналото преди 32598 години и при такова разстояние няма да можем да обезпечим по-добра точност от плюс-минус три месеца.

— Вероятно няма и да забележа. А коя година ще бъде?

— Много години преди началото на сегашния календар. Предполагам, че според древните записи на тогавашните варвари ще бъде 1975 година от рождението на Христа.

— Не са чак толкова варвари, щом се развличат с времето.

— По всяка вероятност това изобщо не са те. Хората, които търсим, се базират в това време.

— Тогава как ще ги намеря?

— С помощта на това — един от асистентите ми подаде малка черна кутийка с циферблати, копчета и прозрачна издатина, в която свободно плуваше игла. Същата тази игла трепереше цялата, като ловно куче, и постоянно сочеше с края си едно и също направление, както и да въртях кутийката.

— Това е детектор на темпорална енергия — каза Койцу. — Портативен, по-малко чувствителен вариант на големите ни апарати. Сега стрелката сочи нашата темпорална спирала. Когато пристигнете на същата тази планета Пръст, използвайте напрежението на полето. То ще ви помогне да оцените разстоянието до източника на енергия.

Погледнах кутийката и почувствах, че в главата ми се роди идея.

— Щом мога да взема това, то вероятно ще мога да отнеса със себе си и друго оборудване?

— Да. Само че малко по размер, което може да се закрепи на тялото. Работата е там, че темпоралното поле създава статичен заряд, подобен на статично електричество.

— Тогава ще взема цялото оръжие, което има в лабораторията.

— Имаме съвсем малко. Само най-миниатюрни образци.

— Е какво пък, ще взема собственото си оръжие. Работят ли тук оръжейни техници?

Той се огледа наоколо, помисли и каза:

— Старият Ярл е работил в отдела за въоръженията, но нямаме време да направим нещо ново.

— Нямах това предвид. Доведете го тук.

Старият Ярл се беше подмладил съвсем скоро и затова приличаше на преситен деветнайсетгодишен юноша, само погледът му, когато се приближи, беше старчески, подозрителен.

— Необходим ми е този сандък — казах аз, посочвайки устройството зад гърба му. Той заскимтя като пришпорено пони и отскочи назад, притискайки сандъчето до себе си.

— Той е мой! Мой, ви казвам. Няма да го получите. Нечестно е дори да молите за това. Та нали без него просто ще изчезна.

В очите му се появиха сълзи на старчески страх.

— Не се занасяй, Ярл! Изобщо не искам да се разтвориш във въздуха. Необходим ми е дубликат от устройството ти. Хайде, заеми се бързо с това.

Той се забърза, мърморейки нещо под нос, а нас ни наобиколиха техниците.

— Не разбирам — каза Койцу.

— Много просто. Ако преследвам голяма организация, ще ми е необходимо мощно оръжие. Ако се наложи, ще вградя в мозъка си стария Ярл, за да ми направи това, което ми е необходимо.

— Но нали той ще се трансформира във вас и ще получи контрол над тялото ви. Никога преди не сме пробвали.

— А сега ще го направим. Тежките времена изискват отчаяни мерки. А това ни довежда до друг въпрос. Казвате, че това ще бъде пътешествие във времето без завръщане?

— Да. Темпоралната спирала ще ви захвърли в миналото, а там, за да ви върне обратно, вече няма да я има.

— Но ако все пак може да се построи там, ще мога ли да се върна?