Хари Харисън: Стоманеният плъх спасява света

Не почувствах никакъв ефект, но пък се разбеснях още повече и започнах да ритам, да скърцам със зъби и да ругая с цяло гърло. Хората с маските нещо мърмореха — може би и те ругаеха, и това ме вбеси още повече. Когато стигнахме до местоназначението си, бях готов да убивам, което обикновено смятам за невъзможно, и щях да убивам, ако не бях здраво вързан за някакъв хитроумен електрически стол с електроди, прикрепени към китките и глезените ми.

— Поне после разкажете, кучета, че Джим ди Грийс е умрял като мъж! — извиках аз. Върху главата ми се спусна метален шлем и преди да покрие, лицето ми, успях да изкрещя: — По дяволите Специалния ви Корпус! По дяволите вашата…

Спусна се тъмнина и помислих, че съм доживял до разрушаване на съзнанието, а може би и електрически стол.

Но нищо не стана, шлемът отново се вдигна и един от похитителите ми отново изстреля в лицето ми струя газ. Почувствах как злобата ми започна да изчезва толкова бързо, колкото се появи. Малко се поучудих и видях, че освобождават ръцете и краката ми. В това време повечето от нападателите вече бяха свалили маските си и аз познах техниците и учените от Корпуса, които обикновено се въртяха в тази лаборатория.

— Кажете ми за какъв дявол е всичко това!

— Разрешете ми първо да завърша — каза един от присъстващите, беловлас мъж с криви зъби, подобни на стари пожълтели надгробни камъни. Той окачи на рамото ми една от раниците и извади от нея парче кабел. На края имаше малък диск, човекът докосна тила ми и кабелът залепна.

— Вие сте професор Койцу, нали?

— Да. — Зъбите се задвижиха нагоре-надолу като клавиши на пиано.

— Кажете, моля ви, уместно ли ще бъде да поискам обяснения?

— Разбира се. В дадените обстоятелства ще бъде естествено. Ужасно неприятно е, че трябваше да се отнесем толкова грубо с вас. Това беше единственият начин да ви изненадаме неподготвен. Да ви заловим неподготвен и сериозно да ви ядосаме. Ядосаният разум е нещо в себе си и може сам да се възпроизвежда. Ако се бяхме опитали да ви убеждаваме, да ви обясняваме кое как е, то щяхте да провалите всичко. Наложи се просто да ви нападнем. Пуснахме ви газ, предизвикващ ярост, а и ние се надишахме с него. Нямаше какво повече да се прави… дявол да го вземе, дойде ред на Магистъра! Това все по-силно се усеща даже тук! — Единият от белопрестилковците изведнъж затрепера, стана прозрачен и изчезна.

— С Инскин се случи същата история — казах аз.

— Разбира се, той е първи в списъка.

— Защо? — попитах аз, усмихнах се топло и реших, че това е може би най-идиотският разговор през живота ми.

— Те се борят срещу Корпуса. Започват първо с ръководителите.

— Кои те?

— Не знам.

Чух как заскърцаха зъбите ми, но успях да запазя спокойствие, поне външно.

— Бъдете така добър да ми обясните по-подробно или да намерите някого, който ще може да разкаже тази история по-добре от вас.

— Виновен съм. Моля за извинение.

Той избърса капчиците пот от челото си и с алчен език облиза сухите краища на зъбите си.

— Знаете ли, тази история започна много бързо. Екстремални мерки и така нататък. Някой някога някъде се опитва да промени времето. Естествено е трябвало да изберат Специалния Корпус за първи обект, каквито и други планове да имат. Тъй като Корпусът ни е най-ефективната и широко разклонена наднационална и междупланетна организация по охрана на законността в историята на Галактиката, то естествено ние сме главното препятствие на пътя им. Рано или късно всеки всеобхватен план по промяна на историята трябва да се натъкне на противодействието на Специалния Корпус. Така че са решили да се разправят с нас колкото може по-рано. Ако успеят да отстранят Инскин и другите ръководители, вероятността за съществуването на Специалния Корпус силно ще намалее и ще ни издухат всичките, както току-що издухаха бедния Магистър.

Бързо премигах.

— Не можем ли да пийнем нещо? Трябва да промия мозъка си.

— Отлична идея. Дори и аз ще пийна.

Автоматът даде по негов избор някаква отвратителна зелена течност. Поръчах си голяма порция „Пот от Сириуска Пантера“ и я изпих на един дъх. Това чудовищно питие предизвиква такова потресаващо опиянение, че продажбата му е забранена на повечето от цивилизованите планети. Това чудо ми подейства добре. Свърших с чашата и от сложно преплетените възли на подсъзнанието ми възникна един спомен.

— Поправете ме, ако нещо не е така: струва ми се, че веднъж слушах ваша лекция за невъзможността на пътешествията във времето.