Хари Харисън: Стоманеният плъх спасява света

Трябва ли да ги целуна, или какво друго да направя? Те сериозно протегнаха ръчичките си и аз абсолютно сериозно ги стиснах. Добре, момчета… трябва ми известно време, за да свикна с тази семейна традиция. Анжела седеше гордо изправена и по погледа й разбрах, че съм напълно простен.

— Анжела, мисля, че повече не ми се сърдиш. Прелестите на семейния живот, струва ми се, са най-добрата награда за този, който е решил да свърши с безгрижния живот на негодяй, работещ без договор.

— Точно така! — извика ужасно познат глас. — А също и нечестен лъжец, мошеник и т.н. — На вратата стоеше Инскин, размахвайки папка с документи към мен. — Пет години те чаках, ди Грийс, и този път няма да избягаш. Никакви обяснения от типа на временна война. Ти си откраднал, отмъкнал си от собствените си деца… Уфф!

Той каза „уфф“, защото Анжела поднесе ампула с приспивателен газ под носа му и той започна да пада. Момчетата със забележителна реакция пристъпиха напред и внимателно го сложиха на пода. Анжела го освободи от папката с документи, докато го полагаха.

— След пет години раздяла си ми необходим повече, отколкото на този досаден старец. Хайде да изгорим тази папка и да отмъкнем кораб, докато той дойде на себе си. Ще минат месеци, преди да ни намери, а ако през това време се случи нещо, което изисква неотложното ни присъствие, отново ще трябва да ни вземе на работа. През това време ще изкараме един прекрасен втори меден месец.

— Звучи прекрасно, но какво да правим с момчетата? Това не е пътешествие, в което можем да вземем деца?

— Няма да се оправите без нас — каза Боливар. Къде бях виждал този непоколебим израз на лицето? Вероятно в огледалото.

— Където сте вие, там сме и ние. Ако имате проблеми с парите, можем сами да си ги заработим. Вижте.

Разбрах всичко, когато той започна да изважда огромна пачка кредити; с тази сума те можеха да обиколят цялата Галактика. Но също така успях да видя и познатата златна щампа на портфейла.

— Парите на Инскин! Ограбили сте стария човек, когато сте се правили, че му помагате — погледнах Джеймс. — Надявам се, че можеш да познаваш времето по ръчния часовник, който изведнъж открих на ръката ти?

— Вървят по стъпките на баща си! — гордо каза Анжела. — Разбира се, че ще тръгнат с нас. И не се притеснявайте за парите, момчета. Татко може да открадне толкова, колкото са ни нужни.

Това вече беше прекалено.

— А защо не! — засмях се аз. — За престъпниците! — и вдигнах чашата си.

— За времето! — каза Койцу, като вникна в същността на нещата.

— За престъпниците във времето! — извикахме двамата заедно, пресушихме чашите си и ги захвърлихме срещу стената. Койцу стоеше и бащински ни се усмихваше, когато прегърнахме децата си и си отидохме, като прескочихме спящия Инскин.

Пред нас се откриваше ярък и прекрасен свят, на когото възнамерявахме да се насладим.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/2132

Издание:

„Орфей“, София, 1992

Превод: „Орфей“, 1992

Поредица „Американска фантастика“ №9