Хари Харисън - Свят на смъртта II

— Смърт на трозелиго! — кресна Хертуг и разби чашата си в стената.

— Това вече звучи по-добре. Не забравяй какви коварни и долни негодници са те. Не бива да допускаш стореното злодейство да им се размине. Освен това, ако не започнем войната скоро, може и никога да не ни се открие такава възможност. Щом трозелиго си дават толкова труд да ме заловят, сигурно са много разтревожени. И след като планът им не успя, ще замислят ново, по-силно нападение. Нищо чудно да се съюзят с някои от другите кланове. Те започват да се боят от теб, Хертуг, затова по-добре да започваме войната, преди да са се сдушили и да са се вдигнали да ни пометат. Все още имаме възможност да нападнем клановете един по един със сигурна гаранция за победа.

— По-сигурно щеше да е, ако имахме повечко хора и още малко време…

— Имаме около два дни. Ще са ми достатъчни да подготвя военния флот. А ти ще успееш да свикаш подкрепленията си, пръснати из страната. Това е единственият ни шанс да ударим изненадващо по крепостта на трозелиго. Новият парен катапулт ще свърши тази работа.

— Изпробван ли е вече?

— Достатъчно, за да стане ясно, че може да прави онова, за което е конструиран. Окончателното изпитание ще извършим, като щурмуваме крепостта на трозелиго. Аз мога да започна работа щом се зазори, но предлагам ти още сега да дадеш нарежданията на пратениците си, за да могат хората ти да се съберат навреме. Смърт на трозелиго!

— Смърт! — като ехо се обади Хертуг и със страховита гримаса позвъни за прислугата.

Имаше да се вършат много неща и Джейсън успя да ги свърши благодарение на това, че напълно се лиши от сън. Усетеше ли умора, припомняше си за коварния Мика, питаше се какво ли е станало с Иджале и гневът отново го подбуждаше към работа. Не беше сигурен дори дали Иджале е жива; предполагаше, че са я отвлекли, защото живееше в жилището му. Колкото до Мика, лошо му се пишеше за всичко сторено.

Тъй като парният двигател и гребният винт вече бяха монтирани на един кораб и изпробвани във водното пространство пред шлюза, довършването на екипировката на бойния кораб не отне много време. Оставаше само да се прикрепят стоманените пластини, които стигаха до водолинията и щяха да му служат като щит. Най-здраво бе укрепен носът. Отначало Джейсън възнамеряваше да инсталира парния катапулт на бойния кораб, но сега се отказа. По-простият начин беше по-добър. Катапултът бе нагласен в голям плоскодънен шлеп заедно с котлето, цистерните с гориво и цял арсенал от грижливо подготвени снаряди.

Персоните се стичаха отвсякъде, всички кипящи от гняв, предизвикан от подлото нападение, и жадуващи за мъст. Въпреки виковете им Джейсън успя да поспи няколко часа на втората нощ и се събуди призори, флотът бе готов и със силен барабанен бой и нестроен екот на фанфари пое на път.

Най-отпред беше бойният кораб „Дредноут“ — „Безстрашни“, на чийто брониран мостик бяха застанали Джейсън и Хертуг; той теглеше шлепа. Отзад ги следваха най-разнообразни по вид морски съдове с всякакви размери, които превозваха войниците. Целият град знаеше какво става и каналите бяха пусти, а крепостта на трозелиго здраво залостена и готова за отпор. Джейсън пусна сирената на парахода доста преди да влязат в обсега на вражеските арбалети, флотът неохотно спря.

— Защо не нападнем? — попита с недоумение Хертуг.

— Защото те са в обсега ни, докато ние не сме в техния. Ето, виж.

Дълги копия с железни остриета се забиха в морето на трийсетина метра от носа на кораба.

— Копия джетило — потръпна Хертуг. — Виждал съм как пронизват седмина, без да забавят полета си.

— Не и този път. Сега ще ти демонстрирам величието на модерното бойно изкуство.

Обстрелът с джетило беше също тъй безплоден, както и виковете на скупчилите се върху крепостната стена войници, които дрънчаха със саби по щитовете си и сипеха ругатни, тъй че скоро престана. Джейсън се прехвърли на шлепа, увери се, че е здраво закотвен и носът му сочи право срещу крепостта. Докато изчакваше парата да създаде нужното налягане, той нагласи мерника на катапулта и пресметна на око котата.

Устройството беше просто, но мощно и той му възлагаше големи надежди. На платформата, която можеше да се върти и издига, бе монтиран голям парен цилиндър, чието бутало бе директно свързано с късото рамо на дълъг лост. Когато в цилиндъра се пуснеше пара, късият, но много мощен ход на буталото по механичен път предаваше огромно ускорение на далечния край на рамото. То отскачаше и се удряше в омекотена кръстачка, където внезапно спираше, но зарядът, поставен в края му, изхвръкваше във въздуха с голяма скорост. Механизмът бе изпробван и работеше безотказно, макар че досега не бе стреляно с него.