Хари Харисън - Свят на смъртта II

— Иджале! — извика той. — Къде си? — и размаха утринната звезда срещу шлема на войника, който се хвърли насреща му.

— Този е! — извика един глас от задните редици на трозелиго и Джейсън се оказа обкръжен отвсякъде, тъй като нападателите насочиха вниманието си към него. Бяха толкова много, че си пречеха един на друг, защото с необуздана ярост се втурнаха вкупом срещу него. Опитваха се да го осакатят, да му отрежат краката или да промушат ръката му със стрела. Преди да успее да отскочи, нечия сабя проряза прасеца му, а в ръката си усещаше тъпа болка от усилието да размахва утринната звезда, усуквайки паяжина от смърт около себе си. Виждаше само отчаяните си нападатели и не разбираше, че за сражението в апартамента му вече се е разчуло и че на помощ са се притекли още защитници, додето войниците пред него не бяха пометени от енергична атака на персоните.

Джейсън избърса с ръкав потта от очите си и с препъване хукна след тях. Вътре имаше вече доста факли и той ясно видя как по-малобройният противник мина в отстъпление. Едни се оттегляха към вратата, все още сражавайки се, други се хвърляха през прозорците, които гледаха към канала. Грижливо поставените стъкла бяха счупени до едно, а в черчеветата бяха забити железни куки и от тях надолу висяха дебели въжета.

Нахлу нов отряд, въоръжен с арбалети, и довърши остатъците от ариергарда, а другите, начело с Джейсън, се втурнаха към прозорците. Надолу по висящите до стената въжени стълби с трескава бързина се спускаха тъмни силуети. Победителите с настървени крясъци се нахвърлиха да прерязват въжетата, ала Джейсън ги спря.

— Не… Последвайте ги! — извика той и прехвърли крак през перваза.

Захапал между зъбите си дръжката на утринната звезда, той се спускаше по люлеещата се въжена стълба и сипеше неразбираеми ругатни.

Когато слезе до долу, видя, че краищата на въжетата са потопени във водата, и чу отдалечаващия се плясък на гребла в мрака.

Чак сега почувства силната болка в ранения си крак и осъзна колко е изтощен. И дума не можеше да става да се изкачи обратно по същия път.

— Да докарат лодка — нареди той на войника, който го бе последвал дотук.

Остана да изчака лодката, провесил ръка през въженото стъпало. Когато тя се появи, видя, че на носа е застанал самият Хертуг с оголена сабя.

— Що за нападение беше това? Какво означава всичко? — попита Хертуг.

Джейсън се прехвърли в лодката и се отпусна тежко на една от пейките.

— Повече от ясно е. Целта на атаката беше да се доберат до мен.

— Какво? Не може да бъде…

— Ако се замислиш внимателно, сам ще се убедиш, че е така. Нападението срещу морския шлюз е било предварително обречено на неуспех. То е служело само за да отклони вниманието, а същинският план е бил да отвлекат мен. Чиста случайност е, че нощес бях в работилницата. Иначе по това време вече спя.

— Но кой би искал да те отвлече? И защо?

— Ти още ли не си схванал, че аз съм най-ценната собственост на Апсала? Мастрегуло първи го осъзнаха. Те дори успяха да ме отвлекат, ако си спомняш. Трябваше да сме нащрек и за нападение от страна на трозелиго. Сигурно вече са научили, че изработвам парни машини, а някога това беше техен монопол.

Лодката мина през разбития шлюз и спря в пристанището. Джейсън скочи на брега.

— Но как са ти открили жилището? — попита Хертуг.

— Това е работа на вътрешен човек. Действал е предател — както винаги става на тази проклета планета.

— Ще открия кой е предателят! — избухна Хертуг. — Ще го напъхам парче по парче в доменната пещ.

— Знам кой е — каза му Джейсън и в очите му проблясна заканително пламъче. — Когато влязох, го чух да им казва кой съм. Разпознах гласа му. Беше моят роб, Мика.

— Те ще си платят… ох, как ще си платят само! — вилнееше Хертуг и скърцаше страховито със зъби. Пийваше си от брендито на Джейсън, а носът и очите му бяха по-червени от всякога.

— Радвам се да го чуя от твоята уста, защото и аз имам предвид същото — рече Джейсън, облегнат на канапето, а на гърдите си бе закрепил още по-голяма чаша от тази на Хертуг. Бе промил раната на крака си с преварена вода и я бе превързал със стерилни бинтове. Усещаше я леко да тупти, но не вярваше да му създаде проблеми. Престана да й обръща внимание и се върна към плановете си. — Хайде да започваме войната още сега — предложи.

Хертуг примигна.

— Не е ли малко внезапно? Искам да кажа, имаме ли готовност вече?

— Те нападнаха крепостта ти, избиха твоите войници, разрушиха…