Хари Харисън - Свят на смъртта II

След като отвори стъклената сфера на мастрегуло с всички предохранителни мерки, Джейсън със задоволство се увери, че тя действително съдържа сярна киселина, и конструира доста обемиста, но ефективна батерия. Още ядосан по повод отвличането си, той организира нападение над една лодка на мастрегуло и се снабди с доста голямо количество киселина, както и с други полезни химикали. Когато му останеше свободно време, изследваше състава им. В много от изследванията си стигаше до задънена улица и бе принуден да ги изостави. Така например постоянно му убягваше формулата за получаване на барут и това го потискаше, макар че носеше радост на помощниците му, защото се ровеха из отпадъците да събират селитра.

С карото и парните машини постигна по-голям успех, благодарение на предишния си опит, и му се удаде да създаде лек и издръжлив двигател за моторница. В по-малко напрегнатите моменти изобрети телефона и високоговорителя, които в добавка към фонографа предизвикаха истинска религиозна еуфория в храмовете, служейки за имитация на божествени гласове. Към двигателя си за моторницата добави и гребен винт и беше в процес на създаване на парен катапулт. За свои лични нужди инсталира дестилатор в апартамента си, където произвеждаше не съвсем чисто, но доста сполучливо бренди.

— Общо взето, нещата не вървят много зле — заключи той, облегнат на тапицираното си кресло, докато си посръбваше от последната и най-хубава партида бренди. Изминалият ден бе доста топъл и миризмата, надигаща се от каналите, бе по-задушлива от друг път, но сега морският бриз, който нахлуваше през отворените прозорци, носеше прохлада и приятен мирис. Преди малко бе сложил в корема си чудесна пържола, изпечена на открита скара, негово собствено изобретение, придружена с пюре от крено и хляб от брашно, смляно в неотдавна създадената от него мелница. Иджале разтребваше в кухнята и си пееше, а Мика прилежно почистваше тръбите на дестилатора.

— Сигурен ли си, че не искаш да обърнеш едно питие за компания? — предложи Джейсън, преливащ от доброжелателство.

— Виното те подхлъзва, твърдият алкохол те проваля. Из Библията — издекламира Мика в свой стил.

— Виното вселява радост в сърцето на човека. Пише го в „Псалми“. Аз също съм чел Библията. Но щом не искаш да изпием по приятелски една чашка, защо не си налееш вода и не отдъхнеш малко? Тая работа може да почака до сутринта.

— Аз съм твой роб — мрачно заяви Мика, като докосна изразително стоманената скоба около врата си, и пак се залови за работа.

— Сам си си виновен за това. Ако можеше да ти се има повече доверие, щях да ти върна свободата. Всъщност защо пък да не го направя? Просто ми дай дума, че няма да ми създаваш повече неприятности, и ще ти сваля веригата, преди да успееш да кажеш „непротивоконституционствувателствувайте“. Вече съм достатъчно добре поставен пред Хертуг и лесно ще се справя с дребните бели, които си в състояние да ми причиниш. Какво ще кажеш? Колкото и ограничен събеседник да си, все пак си два пъти по-интересен от всеки друг на тази планета.

Мика отново докосна скобата и го погледна с известно съмнение. После кресна:

— Не! — и дръпна пръстите си тъй рязко, сякаш се бе изгорил. — Махни се от мен, Сатана! Марш! Няма да ти се обричам с обещания, нито ще поставя честта си в услуга на такъв като теб! По-добре да съм в окови до деня на освобождаването си, когато ще те видя изправен пред съда за безбройните ти престъпления, когато ще чуя неизбежната ти присъда!

— Е, ти не оставяш никакво съмнение относно амбициите си. — Джейсън с наслада пресуши чашата си и я напълни отново. — Надявам се да ги осъществиш, поне що се отнася до деня на освобождението. По-нататък мненията ни за верния курс малко се различават. Но замислял ли си се някога колко далечен може да е този ден на освобождението? И какво конкретно ще предприемеш, за да се стигне до него?

— Не мога нищо да направя … аз съм роб!

— Да, и ние двамата знаем защо. Но като оставим това настрани, смяташ ли, че би могъл да постигнеш нещо повече, ако беше свободен? Ще отговоря вместо теб. Не. Аз обаче съм в състояние да го сторя и вече стигнах до някои отговори. Най-напред, че освен нас няма други чуждоземци на тази забравена от бога планета. Открих кристали, които дават добър резонанс, и направих кристално радио. Не чух нищо, освен атмосферните шумове и моето собствено Ес-О-Ес.

— Какви са тия богохулни слова, които изричаш?

— Не съм ли ти споменавал досега? Създадох прост радиопредавател, замаскиран като електронно молитвено колело, и вярващите религиозно изпращат сигналите ми още от първия ден.