Хари Харисън - Свят на смъртта II

По-малките съдове, задвижвани от ветрила и гребла, бяха преполовили пътя до разрушените стени, преди „Дредноут“ да успее да потегли, ала движещият се с пара боен кораб скоро ги настигна. Те се отдръпнаха да му направят път и той се насочи право към развалините на шлюза. Бронираният му нос съвсем довърши вратите, откачи ги от пантите и „Дредноут“ навлезе във вражеското пристанище. Дадоха на заден ход, но продължиха да напредват и едва когато се удариха в кея, спряха с мощно разтърсване. Зад тях настъпваха яростно крещящите персони, насреща им бяха защищаващите крепостта си трозелиго и само след миг между двете групи се разрази ожесточена битка. Телохранителите на Хертуг бяха в първите редици, готови да бранят с телата си своя водач, който се хвърли в атака.

Джейсън извади резервната си манерка с домашен алкохол и се подкрепи с една яка глътка. После си сипа в едно канче, от което да отпива по малко, и се настани на мостика да наблюдава сражението.

Още след първия сблъсък изходът от битката изобщо не подлежеше на съмнение. Защитниците бяха вече силно пострадали, не се равняваха по численост на персоните и духът им бе паднал. Можаха единствено да минат в отстъпление, когато персоните се втурнаха през отворения шлюз и порутените стени. Дворът вече се бе опразнил и битката се бе пренесла във вътрешността на крепостта; време бе за Джейсън да се заеме със следващата си задача.

Той пресуши остатъка от бренди в канчето, надяна малък щит на лявата си ръка и грабна утринната звезда, която вече бе доказала колко полезна може да бъде. Бе сигурен, че Иджале е някъде вътре, и трябваше да я намери, преди да е станала някоя нежелана злополука. Чувствуваше се отговорен за момичето — ако не се беше появил, тя още щеше да си броди в крайбрежната пустиня сред тумбата от роби. За добро или лошо се бе озовала в тази ситуация заради него и той бе длъжен да я измъкне невредима. Побърза да излезе на брега.

Влажната слама на покрива бе угасила първоначалния пожар, преди той да нанесе по-нататъшни поражения на каменната постройка, но продължаваше да пуши и из коридорите се носеше силната миризма на изгоряло. В главното преддверие бе пълно с трупове и кръв; имаше и неколцина ранени. Джейсън с ритник отвори една врата, която водеше навътре в крепостта. В централната трапезария защитниците водеха последния си обречен бой, но той мина покрай тях, без да се спре, и се отправи към кухненските помещения. Тук бяха само робите, изпокрили се под масите, и главният готвач, който го нападна със сатър. Джейсън сръчно го обезоръжи с един замах на утринната звезда и го заплаши с мъчителна смърт, ако не му каже къде е Иджале. Стиснал ранената си ръка, готвачът с голяма охота се разприказва, но просто не знаеше нищо. Робите бяха тъй оглупели от уплаха, че нямаше смисъл да се обръща към тях. Джейсън продължи напред.

Силната врява и непрестанният тропот го насочиха към последната по-оживена схватка в едно помещение, което вероятно бе главната зала. Беше осветено от високи прозорци и украсено с флагове и вимпели. Вътре цареше пълен безпорядък от сражаващи се войници и окървавени тела на убити и ранени. Дъжд от арбалетни стрели от другия край на залата принуди нападателите да вдигнат високо щитовете си.

Помещението бе преградено от редица въоръжени мъже с щитове, а зад тях се виждаше групичка хора, облечени в по-ярки и пищно украсени със скъпоценни камъни дрехи. Без съмнение това бяха членовете на самото благородно семейство Трозелиго. Бяха застанали върху подиума за хранене, сега разчистен от всякакви мебели, и надничаха над главите на сражаващите се мъже. Един от тях зърна Джейсън още с влизането му, посочи го със сабята си и бързо взе да обяснява нещо на останалите. Всички насочиха вниманието си към него и редицата пред тях се разкъса.

Джейсън видя, че и Иджале е там, цялата окована в тежки вериги, а един от мъжете бе опрял сабята си в гърдите й. Те му помахаха, за да привлекат вниманието му към тази картина, и ясно му дадоха да разбере намеренията им: не нападай или тя ще умре. Нямаха представа какво означава тя за него и дали изобщо означава нещо, но явно го подозираха в някаква привързаност към момичето. Тъй и тъй ги заплашваше сеч, струваше си да опитат всеки отчаян ход.

Реакцията на Джейсън бе буйна ярост, която мигом го накара да се хвърли напред. С разума си разбираше, че сега не може да има компромис и че всеки опит да убеждава Хертуг или настървените персони неизбежно ще доведе до смъртта на Иджале. Затова той трябваше да стигне до нея!