Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

Клепачите на красавицата трепнаха. Тя прехапа долната си устна и отново бръкна в торбата. После изпъшка и си взе шепа от онова, което бе вътре.

— Оооо! — чуха я да стене. — Още е топло.

— Така трябва да бъде — мрачно отвърна Сплок.

А на брега първите лъчи на зората озаряваха телата на красиви млади хора, изтегнати един до друг като кученца до майка си. Бледата светлина, в началото пурпурно-сивкава, сетне тъмнорозова, се плъзгаше бавно по изящно оформените устни, перфектно издяланите брадички, чудесно изваяните гърди и дългите стройни крака. Последните няколко искри от снощното барбекю се носеха из въздуха като закъснели светулки. Едно кантатово дърво в края на плажа свиреше Вивалди. Обади се бухал и веднага му отвърна с ленивия си глас гмурец. Раят бе потънал в дълбок сън.

Водени от Сплок и Бил, хората от „Находчивост“ се прокрадваха безшумно из предутринната мъгла. Като ги зърна, една от птиците нададе предупредителен крясък, но скоро се измори и утихна.

Дърк лежеше насред кълбо от девици. Съекипажниците му се запрепъваха право към него. Причината да се спъват бе, че всички носеха тъмни очила, раздадени им от Сплок, който бе пресметнал съвсем точно количеството светлина, необходимо на членовете на екипажа, за да могат да различат капитана, но да не виждат никого другиго.

— Хванете го — нареди Сплок.

Бил и половин дузина от присъстващите сграбчиха Дърк, изправиха го на крака и го поведоха обратно към кораба.

Дърк се събуди и показвайки изумителна сила за човек с толкова благородна професия, успя да се освободи.

— На оръжие, деца мои! — изкрещя той на старофренски, защото грубото събуждане бе пробудило някакъв античен спомен, останал в генетичната му памет от незнайни времена.

Ройонците се събудиха и веднага схванаха какво става. Някой се опитваше да отвлече новото им другарче по игри! Адреналинът им се покачи и те преминаха в бойно състояние.

Под бойно състояние на планета, която не познава насилието, се подразбира прелъстяване.

Отпред излязоха красивите ройонки. Бяха едновременно уплашени да не изгубят своя нов източник на удоволствия и привлечени от мъжете от „Находчивост“, които представляваха потенциална възможност за други, нови и непознати удоволствия. Мъжете от кораба удвоиха усилия, сграбчиха отново Дърк и замаршируваха в крак обратно. Този път отпред излязоха ройонците, които решиха, че е станала някаква грешка и че непознатите имат хомосексуални наклонности. Те на свой ред опитаха да съблазнят екипажа и също като жените се провалиха. Притиснали по средата Дърк, неговите хора вече наближаваха основата на асансьора, който щеше да ги отведе в кораба.

Тук за момент стана засечка. Една от ройонките, вероятно Илирия, но беше трудно да се определи дали е точно тя, тъй като всичките много си приличаха — забеляза тъмното вещество, което стърчеше от ушите на членовете на екипажа. В миг на ослепително прозрение тя схвана целия замисъл.

— Имат восък в ушите! — изпищя тя. — Затова не могат да ни чуват!

В миг ройонците се хвърлиха да вадят восъка от ушите на нашествениците, та дори със сила, ако бе необходимо.

Но вече беше прекалено късно. Екипажът, почти вдигнал на ръце безпомощния си командир, който не спираше да се мята, да протестира и да обяснява с всякакви научни термини предимствата на райския остров, вече беше на борда на кораба.

Ето такъв беше планът на Сплок.

Вратите на космическия кораб се затръшнаха.

Бил помогна на Сплок да отнесе капитан Дърк в неговата каюта, защото капитанът бе изгубил съзнание веднага щом се хлопнаха вратите. Двамата го положиха на кушетката и пуснаха любимата му мелодия — дрънчащи чинели и думкащи барабани от музикална пиеса с героично звучене, изпълнявана от бандата на „Космическите пандизчии“. Миглите на Дърк потрепнаха, после се вдигнаха и той ги погледна. Очите му бяха кървясали, зачервени. Но поне в тях се четеше разум.

— И така, господин Сплок, мисля, че сега вече разбирам онова, което говореше по-рано — за откриването на аналогии.

— Надявах се, че ще го разберете — кимна Сплок — веднага щом ви приберем на борда.

Двамата мъже си размениха самодоволни усмивки на интелектуалци, които са стигнали до единно становище по труден въпрос.

— Каква аналогия? — попита Бил с недоволната усмивка на останал неразбран интелектуалец.

— Не се съмнявам, че познаваш добре гръцката митология — заговори Сплок, — и сигурно ще си припомниш бързо онази глава от „Одисеята“, където Одисей трябва да прекара кораба покрай острова със сирените. Той кара своите другари да си запушат ушите, за да не бъдат подмамени от тях. Но тъй като самият Одисей иска да ги чуе, нарежда да го завържат за мачтата. Когато минават покрай острова, Одисей започва да моли моряците да го пуснат, но те продължават да гребат, тъй като не чуват гласовете на сирените.