Хари Харисън - Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци

Постепенно сред ройонците тръгна слухът, че Бил и Сплок са извратени. В живота им нямало място за удоволствия. Тъй като на Ройо удоволствието бе нещо като религия, оттук до заключението, че двамата са олицетворение на злото, бе само една крачка. Съвсем скоро до този извод стигна една група сърфисти, които се събираха всеки следобед да потанцуват рап и да си припомнят големите вълни. Веднага възникна и вторият въпрос — какво да правят. Един смел теоретик предложи да се заемат с изучаване на насилието. Ройонците никога не бяха воювали. Дори семейните скандали завършваха с веселото подвикване „Хайде да сърфираме!“. Те, разбира се, знаеха какво е насилие — най-вече от пътуващите търговци. Насилието означаваше да пукнеш главата на другия. Ройонците го разбираха, предполагаха също, че зад всичко това може да се крие някакво удоволствие. Проблемът беше, че никога досега не го бяха практикували, а мразеха да вършат нещата надве-натри. Всички до един бяха родени с прекрасни сърфистки умения, останали в гените им от някакъв пра-пра-пра-сърфистки бог. Или поне така вярваха. Ройонците никога не вършеха нищо друго освен това, което вършеха добре. Ето защо им беше толкова трудно да прибегнат до насилие. Кой от тях ще опита пръв? Ами ако се провали, другите няма ли да му се присмиват? Много важно бе да запазиш репутация в сърфисткото общество.

Накрая взеха решение всички заедно да се нахвърлят върху Бил и да го стъпчат до смърт, което не криеше опасности от провал, тъй като щяха да действат едновременно. Сплок обаче благодарение на нечовешката си интуиция бе предвидил този ход. Той каза на Бил:

— Дойде моментът за действие.

— Ами аз съм готов. Набавил съм всичко, което е нужно.

— Тогава тази вечер, когато изгрее луната.

— Коя луна?

— Малката, дето е синя. Изгрява веднага щом залезе зелената.

— Схванах — кимна Бил и отиде да похапне от последното, както се надяваше, барбекю на планетата Ройо.

Когато малката синя луна изгря, Бил вече чакаше на уговореното място — малка горичка отвъд пътя, който водеше към долината, където се беше приземил „Находчивост“.

— Носиш ли торбата? — попита Сплок.

— Ето я тук. — Бил вдигна тежката торба и я разтърси. Нещо едро и безформено се разклати вътре. Не издаваше никакъв звук.

— Да тръгваме — каза Сплок. Те се спуснаха към кораба.

Сплок извади дистанционното управление от джоба си и натисна малкото копче. Чуха се три поредни писукания и защитният екран изчезна. Той натисна копчето още два пъти. Входният люк се отвори. Ново натискане задейства асансьора, който щеше да ги отведе във вътрешността.

— Да вървим — повтори Сплок.

Личният състав на кораба бе събран в централното помещение. Гледаха някаква стара комедия, в която горили с нафталинени костюми пиеха чай. Изглежда преди това се бяха подкрепили с лекия, неводещ до привикване наркотик, който филмовите производители пращаха заедно със записа. Това беше дъвка, богата на „конголеум 23“, химикал, който се среща в млякото на майките шимпанзета, чиято цел е да убеди бебетата шимпанзета, че животът им е щастлив.

— Божичко, Сплок — подскочи Лари Ларуе, все още новак в екипажа, който кандидатстваше за мястото на радиста. — Къде е капитан Дърк?

— Нашият капитан има малко премеждие — обясни Сплок. — Всъщност е в опасност, но той самият не го знае. Отиваме да го спасим.

— Божке, ама че готино! — подскочи Линда Ксеукс, новата камбоджанска секс-звезда, която кандидатстваше за мястото на Главния корабен медик. — О, моля те, разкажи ни повече за нашия скъп капитан! Чудесно е, че ще можем да излезем навън, да се поразтъпчем и да свършим някоя и друга работа, вместо да стоим в тия задушни помещения. Не че се оплаквам, моля ви се.

— Първо обаче трябва да направите едно нещо — прекъсна я Сплок. — Вероятно сте забелязали стоящия до мен висок и младолик субект, който държи голяма кожена торба, взета от нашия склад.

Присъстващите изръкопляскаха на Бил, защото — макар да не го познаваха — предположиха, че е някоя важна особа.

— Сега Бил ще мине между вас с торбата — продължи Сплок. — Всеки ще бръкне вътре и ще извади шепа от съдържанието. Съвсем малко е напълно достатъчно. Предполагам, че веднага ще ви стане ясно защо. Давай, Бил.

Бил отиде първо при Ксеукс. Тя пъхна ръка в торбата и ахна. След това погледна въпросително Сплок.

— Може ли да говоря откровено?

— Не — отряза я Сплок. — Нямаме време. Направи го, Ксеукс. Всичко ще бъде наред.